Защо гените и емоциите са пряко свързани?

Неделя Щонова разговаря с проф. д-р Брус Липтън

Защо гените и емоциите са пряко свързани?

Реклама

Клетъчният биолог проф. д-р Брус Липтън споделя:

Не вярвам в спиритуализма и всякакви други религиозно-философски течения. Затова станах учен. Особено интересен и преломен за мен бе моментът, когато разбрах как клетката се променя. Това преобърна много от разбиранията ми за живота. Всеки човек е уникален и всяка една от клетките ни се държи като миниатюрно човешко същество. Всяка наша клетка има собствена идентичност.

В един момент започнах да се чудя откъде идва тази наша уникалност. След куп изследвания отговорът дойде – тя идва от рецепторите. Нашите клетки имат рецептори за идентичност – наричат се човешки левкоцитни антигени. Най-семпло казано, това са антенки, разположени по повърхността на клетъчната мембрана. Сигналът за идентичност, който те приемат и разчитат обаче, идва от околната среда! Това означава, че ние сме нещо като телевизори и нашата идентичност е именно онова излъчване, което е уловено от нашите антени. Получаваме информация чрез петте сетива и клетките получават сигнали от околната среда чрез рецептори. Тоест ДНК-то ни се контролира от сигнали, идващи извън клетката, включително енергийните послания на собствените ни мисли – положителни или отрицателни.

Образно казано, рецепторите в клетката са антените, а тялото е телевизорът. И "моето шоу", това което се прожектира в екрана на моята глава и в моето тяло, е различно от "Вашето" шоу. Именно заради енергията, която моите уникални антени улавят.

Медицината днес не обръща внимание на невидимата реалност, а тя контролира страшно много неща. И резултатът е парадоксален. От една страна, науката, и в частност медицината, бележи невиждан прогрес. От друга страна, хората стават все по-болни, снижава се възрастовата граница на диабета, инфаркта, раковите заболявания.

В JAMA, официалното списанието на американската медицинска асоциация, имаше публикация, че третата водеща причина за смърт в света е... медицината.

Медицината ни разболява. Отиваш при лекар да ти предпише лечение за проблем "А". Влизаш в болница или получаваш лечение, след което умираш от проблем "Б", който изобщо не е твоят първоначален, оригинален проблем.

Тогава си казах: има нещо сбъркано. И това е, че медицината игнорира и отрича невидимата реалност, духът, чувствата... Пропуска огромната роля на съзнанието и енергийната сила на мисълта. Това не е част от конвенционалната медицина, а трябва да бъде...

Да разгледаме чувствата – любов, болка, тъга… ние не можем да игнорираме нещата, които изпитваме. Защото вътре в нас това си е чиста химия. Ако разбираме чувствата си, ще можем да знаем какво става в тялото ни. Когато човек обича, той излъчва хармония. И затова, като видим влюбени си казваме: ааа, те светят.

Само 10% от човешките заболявания са свързани с вродени генетични дефекти. Тогава защо идват болестите?

Защото начинът на живот и стилът на мислене водят до генни мутации, причина за близо 80% от сърдечните заболявания, 60% от раковите заболявания и 50% от диабет тип 2. Но епигенетиката носи добри новини за всеки, който иска да е здрав и да забави стареенето. Или има нужда от вдъхновение, за да се храни здравословно, да спортува и развива хармонични отношения с околните и природата. Науката епигенетика показва, че контролът над гените в много голяма степен е в наши ръце, че ние имаме силата да създаваме здраве или болест. Важно е да знаем, че ние не сме роби на нашата генетиката, а имаме абсолютната власт да контролираме активността на генната експресия.

Светът на всеки човек се състои от Дух, Ум и Тяло. Това е целостта. И новата биология го доказва. Има невидима енергия, която се нарича дух. Духът контролира живота и ако го проумеем, ще се превърнем в творци. Не в жертви! В творци!

Убеждението също твори биологията! Не са само гените. И ключовото в цялата тази информация е, че ние можем да се научим да виждаме Вселената по нов, различен начин, така че активно да създаваме всичко, което пожелаем. Най-вече здраве!