Коментар на водещия: Чудото на доктор Флеминг

Той просто не обичаше да мие и подрежда. Но това не му попречи да промени света. Именно защото не обичаше да мие и подрежда. Това се случи през лятото на 1928 г. Доктор Флеминг заминаваше за лятната си почивка, за да завари две седмици по-късно нещо зелено върху стъклениците в собствената си лаборатория. 

Под микроскопа мръсните панички разкрили пред очите на учена цял нов свят. Колонии от стрептококи и стафилококи, причиняващи инфекции, от които хората умирали от хилядолетия. Достатъчно било някой да има по-дълбока рана, която да се инфектира, или гнойна ангина, за да получи сепсис. 

Съдовете под микроскопа на Флеминг се сменяли като цели планети от колонии бактерии. Някои били толкова мръсни, че имало мухъл. И о... Чудо! Върху плесента нямало бактерии! Те не се размножавали. Нещо ги убивало.

Така, дами и господа, светът, човечеството и науката за първи път видели действието на пеницилина. За миг, медицината навлиза в нова ера. Милиони ще бъдат спасени, благодарение на доктор Флеминг и неговите непочистени стъкленици. 

Разбира се в началото, откритието на Флеминг раждало усмивка. Били нужни 2 десетилетия, за да се измисли начин как да се изолират само онези съставки от плесента, които предизвикват антибиотичният ефект.

За всяко ново откритие трябва време, за да повярваме, че то е нещо добро. Ваксините, които днес приемаме за даденост били разработвани дълги години - 20 години срещу Жълта треска. Над 30 години усъвършенствали ваксината срещу детски паралич. За 8 години създали тривалентната ваксина срещу морбили и рубеола. 20 години се работело над ваксината срещу варицела и хепатит Б. 

В днешния свят властва недоверието. Недоверие в политиците, институциите, международните организации и дори учените. Това недоверие е особено видимо благодарение на социалните мрежи и кулминира в ожесточени спорове на глобално ниво - има ли епидемия, няма ли, ще помогнат ли ваксините, ще навредят ли. Заговор ли е това, не е ли?

Светът бърза. Освен животи, икономика и пари се спасяват. Даже вече спорим - живота или парите са по важни и що за живот е живот без пари, в който ще останеш без работа или без доходи. И никой няма време да чака 10 години, за да е ясно дали ваксината срещу COVID е ефективна или не. 

Би ли навредила Европа на своето население, ако ваксината беше вредна? Биха ли направили това американците, германците или британците? Биха ли направили това руснаците? Този въпрос е прекалено сложен, за да има просто обяснение. Оттук нататък, ефективността на ваксината ще стане ясна само ако властите ни убедят, че тя е безопасна и ако няма да ни помогне, поне няма да навреди. 

Затова е изключително важно как ще бъде комуникирана нуждата от масово ваксиниране. Какви примери ще видим и на кого ще повярваме. Например, през седмицата трима американски президенти се ваксинираха с американската ваксина, но руският президент все още не се е ваксинирал с руската. Добър пример биха дали членовете на българския щаб ако публично се ваксинират първи. Това ще е добро начало и силен знак към обществото. 

Защото в днешния свят доверието е ценност, която изглежда все по-далечна и трудно постижима. Но все пак - на никого ли няма да вярваме вече? Как се живее в свят, в който всеки се съмнява във всичко?