Коментар на водещия: „Имаме луд!“

Къде сме ние? Помните ли онзи въпрос, с който преди години социолози и политолози сондираха моментната картина на обществото и сравняваха нагласите ни спрямо други европейски народи?

Къде сме ние? Помните ли онзи въпрос, с който преди години социолози и политолози сондираха моментната картина на обществото и сравняваха нагласите ни спрямо други европейски народи? След влизането ни в Европейския съюз, този въпрос поизбледня, защото постепенно се затваряхме „у наше село”, вторачени в площада и стария паметник, който половината искаха да бутат, а другата половина - да реставрират.

Нещо като Данаил Матев - онзи герой на Стефан Цанев от „Мравки и богове”, който така и не можеше да преглътне, че съселяните му свалили паметника на Георги Димитров от центъра на „Малък градец“, та си направил мустаци и се посипал с тебешир, за да застане неподвижен на празния пиадестал, за да се прави самият той на символ на епохата, която отдавна си е отишла.

Така, посипващи се с тебешир, търсещи своите пиадестали на бутащи се паметници, изпускаме това, което се случва извън малкия градец на нашето днес. Две новини от тази седмица минаха незабелязано през информационния вихър и дори не станаха тема в местното ни виртуалено кръчме.

Първо румънският президент Йоханис се похвали, че неговата страна ще отбележи рекорден растеж през тази година, което ще я постави начело на целия съюз по темпове на възстановяване на икономиката. Това ще позволи на страната да се върне към изискуемия от Брюксел дефицит под 3% през следващите три години. Половината население на Букурещ вече е ваксинирано срещу COVID-19, което означава, че икономическите активности в столицата ще се запазят и при евентуална нова вълна.

Това се случи на север. На юг, в Атина, Урсула фон дер Лайен лично поздрави Гърция за качеството на внесения от страната „План за възстановяване“, с който гърците ще получат 30 милиарда евро, като към 4 милиарда ще бъдат преведени още в следващите седмици.

В целия съюз, само три държави все още не са внесли плановете си. И България е една от тях. Ако бизнесът страда, тези пари са необходими на страната и не трябва да се превръщат в заложник на политически кампанийни битки. Те засягат България, а не една или друга партия. Защото Гърция ще подкрепи бизнеса си с 11 милиарда евро само до края на годината. А тук дори няма готов план. Дори никой не говори затова. А при поскъпващи цени, почти на всичко и неизвестно бъдеще, трябва да е ясно какво правим при първи, втори и трети сценарий.

 

Като цяло много ми се иска да видя дебати по тези въпроси. Като гражданин, искам да разбера - как кандидатите за власт планират да изглежда България до края на тази година, след три и след пет години. Как ще растат доходите? Докога София ще прилича на една огромна строителна площадка, в която и на малките улички в момента се строят по три кооперации едновремено? Как ще се разпределят евросубсидиите, които направиха всеки трети земеделец собственик на състезателен автомобил? Ще се повишават ли данъците? Ще продължават ли да се дотират производства, които имат ниска добавена стойност? Ще продължават ли шепа фирми да получават стотици милиони публични средства за сметка на малкия бизнес?

Поне аз очаквам такива дебати. Но надали ще се случат. „Имаме луд! Имаме луд!“ извикал селският луд, който единствен разконспирирал лудостта на времето, познавайки клетия, намазал се с белило Данаил Матев, който гледал в нищото в центъра на Малък градец, въобразявайки се на паметник в „Мравки и богове“.

Не е нужно да се смятаме за мравки. Нито пък някой трябва да се въобразява на богове. Ние сме просто нормални хора, които си плащат данъците и се борят за по-добър живот в малкия градец на затвореното си съзнание. И изглеждаме все по-луди на фона на общата лудост около нас.