Коментар на водещия: Камъните падат

Една дума обикаля българското медийно пространство в последния месец. Дума – нова, нетипична, грубовата и дори недодялана - срутище. Срутват се скали. Срутват се земи. Излизат реки. Сякаш идва някакъв нов, модерен АПИ-калипсис...

И ако камъните падат по пътища и магистрали, цели скали се отчупват от финансите ни.
Ресторантьорите не издържат. Това е логично, защото бизнесът им е запушен от огромната COVID скала, която е на път да срути много от тях. Преди отново да се разделим и да спорим за мерки, кой – крив и кой – прав, трябва да си припомним, че в една икономика няма маловажни браншове. Ако хиляди заети в един сфера в момента са без работа, това означава, че те не могат да плащат наемите си, не пазаруват в магазина, изпитват затруднения с кредитите си, което има директен ефект върху много други браншове.

Ако аз нямам, няма да купувам от теб, което означава, че и ти няма да имаш. Всичко в днешния свят е свързано. Затова, помагайки на тях, държавата ще помогне на себе си. Разбира се, цялата дискусия доста се профанизира, като на преден път избуяха емоции, а не аргументи. Разделихме се. Заваляха обиди, клетви, Валери Симеонов извади златен пръст - не бил среден, а показалец, кутре или безименен. 

Разбира се, че никой не трябва да нарушава здравните мерки. Това би било нарушение на закона. Но държавата е длъжна да измисли работещ механизъм, който да подкрепи временно тези хора, за да може те и техните служители да продължат да имат принос към икономиката след като кризата премине. Иначе ще продължаваме да гледаме "тайни партита" из цялата страна като по време на Сухия режим в Съединените щати.

Между другото, този режим е въведен от републиканците след Първата световна война. За 10 г. мафията прави стотици милиарди. Изгряват звездите на Ал Капоне, Лъки Лучано, Дъч Шулц и други. Това били богати години, докато свръхпроизводството не довело до „Голямата депресия“ от 1929 г.

За дни икономиката се сринала. Милиони оставали без работа. Хазната трябвало да се попълни бързо. За целта един от първите ходове на Франклин Рузвелт бил да отмени Сухия режим. И да повиши акцизите върху алкохола. Колкото повече жадният народ пиел по-скъп алкохол, толкова по-бързо се пълнела хазната. Нещо като американският вариант на „пиянството на един народ“, но в много различен контекст.

Но следвайки тази логика, аз се питам – това ли ни очаква след края на COVID периода? Повишаване на акцизи? Повишаване на данъци? Повишаване на цени? Каквото и да отговорят политиците, това е много вероятен сценарий. Защото при свиването на икономиката аз не мога да си представя откъде ще идват парите, които ще компенсират все по-намаляващите постъпления в хазната.

Рузвелт бил повален от детски паралич на 39-годишна възраст. Цяло десетилетие преди да се кандидатира за президент бил обездвижен от кръста надолу.

Криел го дълго. Опитвал се да седи изправен благодарение на метални шини, които се впивали в тялото му при всяка крачка по време на публичните му изяви. Накрая решил да каже истината и се появил в инвалидния си стол. И станал единственият президент, избиран четири пъти поред.

Време е за истината за състоянието на държавата ни в момента. За да не останем неприятно изненадани от мерките, които биха последвали, ако тази криза се проточи. Тогава наистина камъните ще падат. Но не от небето. Нито в дефилето.