Коментар на водещия: Медии и инстинкти

В днешния свят държавите лидери отдавна все по-рядко следват стратегии и слушат съветници

Коментар на водещия: Медии и инстинкти

Реклама

Когато посланик Хелън Юджийн Андерсън пристига в България през 1962 година, отношенията между София и Вашингтон са обтегнати до крайност. Единствената жена посланик в дипломатическия корпус и първата жена посланик на Съединените щати зад Желязната завеса става свидетел на събития, които ще преобърнат представите й за дипломация и политика.

Година след пристигането й у нас, е задържан българският дипломат Иван-Асен Георгиев, който не след дълго е осъден на смърт за шпионаж. В банкови сметки в Швейцария са открити стотици хиляди долари, които ЦРУ е превеждало на бившия представител на България в ООН.

Месец преди присъдата на бъде изпълнена, стъклата на американското посолство са направени на сол от протестиращи африкански студенти, скандиращи против американската намеса в Конго. Събитията се развиват толкова драматично, че комунистическата власт започва да се страхува от ответна реакция. Така Юджийн Андерсън се превръща в първия американски посланик, който е поканен да направи обръщение по Българската национална телевизия по случай 4 юли.

Разказвам ви тази история, защото тя показва до каква степен дипломацията винаги е била изкуство на знаците. На повърхността усмивки, под повърхността – екзекуция и присъди. Пред камерите ръкостискания, дори понякога недипломатични прегръдки, зад камерите – подозрения и натиск.

Но в днешния свят държавите лидери отдавна все по-рядко следват стратегии и слушат съветници. В този забързан свят, в който реакцията и обратната връзка след едно решение се появява мълниеносно, страните се управляват по инстинкт, и все по-малко по разум. Сутрин тушираш недоволство, следобед гледаш да извлечеш имиджова полза. Работиш за заглавия и статуси.

Туитърът на Тръмп е джипът на Борисов и джипът на Борисов е туитърът на Тръмп.

Вижте във видеото целия коментар на водещия Светослав Иванов.