Коментар на водещия: "Опак край"

Вижте във видеото коментара на водещия Светослав Иванов

1912 г. била година, в която и на политиците, и на дипломатите било ясно, че светът отива към катастрофа. Повсеместно и навсякъде било натрупано такова напрежение, че по-крехките хора, мечтателите, творците трудно издържали. Политиците били настръхнали едни срещу други, вкопчени в кални битки.

През пролетта на 1912 г. поетът Пенчо Славейков получил две писма. Вече година той живеел в Италия, далеч от родината, напуснал България, чувствайки се очернен и унизен. С първото писмо Пенчо Славейков е информиран, че е номиниран за Нобелова награда за литература. Номинацията му идвала не от кого да е, а от най-изтъкнатият славист на скандинавските страни – Алфред Йенсен. Но второто писмо забило поредната стреля в сърцето на поета – София информирала Славейков, че пенсията му е спряна.

С разклатено здраве и разкъсана душа, Славейков напуска този свят в малка къща край езерото Комо. Отива си тихо – както си отиват най-талантливите. В последните си мигове те са самотни и беззащитни.  Нещо като онзи стих от Дебелянов, който описва срещата с неизбежното в „Сиротна песен“ – „Ще си отида от света – тъй както съм дошъл бездомен, спокоен като песента, навяваща ненужен спомен“.

Вижте във видеото целия коментар на водещия Светослав Иванов.