Чудото Найара - бебето, което заживя с чуждо сърце

Д-р Хаурена в поредицата на Кристина Газиева "Спасените"

Новината за 2-месечната Найара, която получи ново сърце, обиколи света. Защото друго бебе я спаси. Операцията е първа по рода си и я наричат "двойно чудо": двете бебета са с несъвместими кръвни групи, а спрялото сърце на донора започва отново да тупти, за да спаси Найара.

Тя е талисманът на болница "Грегорио Мараньон" в Мадрид. Възстановява се след трансплантацията и по всичко личи, че ще остане в сърцата на целия медицински екип, участвал в реализацията на "двойното чудо". Начело на екипа е д-р Хуан Мигел Хил Хаурена.

- Здравейте, д-р Хаурена, благодаря Ви, че отделяте време за нас. Всички международни медии описват сърдечната трансплантация, която извършихте, като "двойно чудо". Защо?

- Ние често говорим за магия и за чудо, когато спасяваме невръстен пациент. Причината трансплантацията на Найара да бъде уникална е, че за първи път в Испания имахме донор със спряла сърдечна дейност и дете реципиент с различна кръвна група от тази на донора. Дори не подозирахме, че това е единственият подобен случай в целия свят до момента, в който Националната асоциация по трансплантации не потвърди това. Затова казваме, че е двойно чудо.

Найара е диагностицирана с вродена сърдечна аномалия още преди да се роди. Родителите й били информирани, че тя ще оцелее единствено, ако има ново сърце. Бебето се ражда преждевременно и тежи само 1900 грама.

- Колегите от Неонатологията положиха неимоверни усилия, бебето да порасне на тегло и да стигне поне 3 килограма. Чак тогава ние можехме да мислим за сърдечна трансплантация. Говорихме с родителите, че ще включим бебето в листата на чакащите, макар да знаехме, че шансът да получим толкова малко сърце, което да бъде съвместимо с малкия пациент, беше много, много малък.

- Тоест сърдечната трансплантация е била единственият шанс за нея да оцелее, така ли?

- Да, категорично. Тя беше в критично състояние. Заради увреденото сърце, започнаха да отказват и другите й органи. Само 24 часа преди трансплантацията, трябваше да интубираме Найара. По наша преценка, оставаха до 1-2 седмици живот, ако не се беше появило сърце, така че сме късметлии.  

Така, докато Найара се бори за живота си, едно друго бебе в друга болница губи своята битка.

-  Мисля си за родителите на донора. Загубили са бебето си, но са решили да дадат втори шанс за живот на друго бебе. Това е толкова благородно!

- Да, знаете ли, имаме двама герои, когато говорим за тази трансплантация. Малкият реципиент на сърцето, от една страна, но преди всичко – донорът и неговите близки. Това е огромно великодушие. Да загубиш своето дете и в цялата си мъка да дадеш шанс на други хора да живеят. Така че ние лекарите сме някъде между тези двама герои. Ние сме просто връзката, която прави нещата да се случат. Но истинските герои са реципиентът и донорът.

Когато д-р Хаурена разбира, че е намерен донор за Найара, той лично отлита с хеликоптер до болницата, откъдето да вземат сърцето. Тук е първото "чудо" в тази история.