Тъй като е време за лъвове и овци, ще ви разкажем за пазителите на града, напомнящ едни други времена.

Лъвът – величествено животно, символизиращо сила, гордост и власт. Животно, което свързваме с мъжество и храброст.

Лъвът е един от най-често срещаните символи в гербовете и знамената по цял свят. Освен всичко това, лъвовете присъстват и в градската среда с достолепния си вид. И в това отношение София не е изключение.

Няколко статуи в столицата използват символиката на царственото животно и всяка от тях крие своя таен смисъл.

„Лъвът вероятно е най-популярният символ в хералдиката по целия свят. В България ние имаме една много дълга традиция, вековна свързана с изобразяването на лъва по нашите гербове като символ на силата, храбростта и властта. След нашето Освобождение, лъвът започва да присъства много силно и в съвременните български градове. Присъства навсякъде около нас, стига да го търсим“, обяснява урбанистът Здравко Петров.
Неслучайно историята на царственото животно в София започва от Лъвов мост, а около „пазителите на града“ се появяват някои интересни градски легенди.

„Това са най-старите лъвове в столицата. Още от 1891г. те са на това място и по това време този мост е основната порта на София, която е посрещала всички гости на града, пристигащи с влак“, казва Петров.

Четирите лъвски фигури, впечатляващи като изработка и мащаб, символизират четирима софийски книжаря, които са обесени в навечерието на нашето Освобождение, заради своята родолюбива, просветителска дейност.
Когато през 1891г. те пристигат от виенската леярна, в която са произведени, още тогава прави впечатление, че те нямат езици. Тогава тръгва един любопитен градски виц – лъвовете на Лъвов мост нямат езици, за да не разказват колко е било откраднато при построяването на моста.

Статуите бяха реставрирани преди седем години, а по тях работи един от най-добрите леяри в България – Марин Марков.

„Те са изработени във Виена по една малко по-различна методология. Тогава не са имали тези заваръчни апарати, които имаме сега и те са на болтова връзка – всичко се сглобява на части, защото не може да се отлее нацяло. Като се излеят отделните части, те се обработват и се връзват с болтове една към друга. След това частите се обработват така, че никакви фуги не личат отвън. Съобразно нашия живот, те са вечни, защото могат да издържат хиляди години“, казва Марков.

Всеки един лъв разказва различна история или пък напомня за героично събитие.

„Имат различна поза, различен образ, различна емоция. Паметникът на двата полка, точно затова, впечатлява със своето достолепие – излъчва мъдрост и въпреки разочарованията пред войните, той държи в един щит картата на мечтата за обединена България. За щастие, ние само преди няколко години имахме възможността да видим възстановен на своето оригинално място, фигурата на лъва на паметника на Първи пехотен софийски полк и Шести пехотен търновски полк“, обяснява Здравко Петров.

За славното минало на България разказва и още една статуя – тази пред паметника на Незнайния войн. В началото той не е одобрен от армейските генерали, тъй като по техни думи имал прекалено човешко лице.

„Това е може би най-известният лъв в София, който специално свързваме с българската армия, с българската храброст, с бойната слава на нашата страна. Открит е за първи път през 1941г., тогава разположението на фигурата е било малко по-различно. Според оригиналния замисъл, той е стоял върху основното тяло на паметника, зад вечния огън“, обяснява Петров.

Гледайте
цели епизоди на