.

Историята на един бивш полицай, загубил лицето си

Когато в огледалото не си ти

Ивайло Стоянов е човек, който винаги вдъхва кураж и е готов да подкрепи нуждаещите се, дори когато самият той се нуждае не по-малко от подкрепа.

Преди пет години той е бил полицай в родния си Ловеч, докато едно събитие не преобръща живота му. На Бъдни вечер през 2014 г. той бива зверски пребит в Елхово, където е командирован за охрана на държавната граница по време на бежанския наплив.

Нападнат е от собственик на заведение, в което влязъл д се почерпи с колега. Казва, че с нищо не е  провокирал агресията, а побоят е станал, когато двамата са си тръгвали.

В резултат на нанесените удари е счупен носа му, като дори са скачали на главата му, според разказа на колегата му, а самият той не си спомня какво се е случило, след като са го повалили.

На Коледа той се прибира в родния си град, отива при частен лекар, за да му намести носа, но бива посъветван процедурата да бъде извършена в болнична среда. Затова отива в болница „Д-р Георги Странски” в Плевен, където е прегледан от специалист по „Уши, нос и гърло”.

Ивайло казва, че има диабет, но не е прегледан от специалист ендокринолог. След наместването на носа му, заради погълнатата кръв започва да му се гади, а захарта му скача до изключително високи нива.

Впоследствие настъпват усложнение, некроза на тъкан, която Ивайло смята, че е в резултат на бактерия, която е попаднла в носа му в резултат на вътрешноболнична инфекция. Направени са му общо осем операции в Плевен, във ВМА и болница „Токуда” в София, а след това и във Франция.