Избрано от "120 минути": Писателката Петя Александрова: „Историята е длъжница към българските жени”

Тя разказва за 40 храбри жени, които гордо казват „Аз съм българка”

„Историята е длъжница към българските жени”, категорична е писателката Петя Александрова, която разказва за 40 храбри жени, които гордо казват „Аз съм българка”. 

С трагичните им истории иска да вдъхнови младите хора и да ги събуди.

Александрова признава и че всичките ѝ героини биха могли да имат друга съдба, ако са били по-смирени и съгласни с общоприетото.„Има много храбри жени. Жени, които отстояват своето право да избират любимия си или да правят избор в живота си – с какво да се занимават или да могат да кажат истината”, смята Петя Александрова. 

Сред тях са Елисавета Багряна, Ванга, Людмила Живкова, Райна Княгиня и дори 15-годишната Станислава, която превръща дома си в Битоля в училище за българчетата в Македония.

За малката будителка разказва: „На пролет изкарва децата на открит урок на една поляна. И след като ѝ свършва урокът, ги изпраща да си играят, а тя отива в края на поляната и…яде трева. Едно дете отива при нея и я пита – „Какво правите?” – „Гладна съм”… и тогава то тича до селището и се връща с едно парче хляб и парче сирене, за да нахрани учителката си.” 

За да научи повече за историите им обаче ѝ трябват десетилетия. 

„Аз в продължение на 25 или 30 години съм го събирала зрънце по зрънце - от тук, от там… всичко това се е трупало някъде, за да мога да създам един строен разказ - да речем за Райна Княгиня, която не е Райна Княгиня, за която се пише в учебниците", посочва авторката. 

Вашата каква е?

„Една девойка, която е по-умна от другите, по-съобразителна. Може би и по-талантлива, след като на нея ѝ връчват и тази задача да брани знамето...сигурно се е знаело, че много добре бродира”. 

И въпреки че познава историите на някои от най-достойните, казва, че българката няма как да бъде вкарана в рамка. А всяка една може да бъде вдъхновение. 

Вижте повече в репортажа на Димитър Иванов