Опакованата арка е в историята

Бившият френски министър на културата Джак Ланг с ексклузивен разказ пред bTV за работата на Кристо

Текат последните минути живот на опакованата Триумфална арка в Париж. Инсталацията на Кристо от утре вече ще е история. Междувременно, в София продължават събитията, организирани от Столична община, посветени на двамата световни артисти, наречен „Срещи без раздяла“, те ще бъдат достъпни за посетители до 7 ноември. Има голяма изложба и в Градската галерия.

Един от най-популярните бивши френски министри Джак Ланг коментира арт инсталацията пред bTV. 

Ланг е един от легендарните съвременни френски интелектуалци,  многократно е бил министър на културата и на образованието в правителства, управлявани от левица, но и от десница. Когато президент на Франция е социалистът Франсоа Митеран, Джак Ланг е сред най-приближените му в Елисейския дворец. В последствие президентската власт се поема от дяснонастроения Жак Ширак, но Джак Ланг отново е сред министрите с най-голямо влияние. 

Днес президент е Еманюел Макрон, страстен почитател на изкуството и често, макар и много дискретно, търсещ съветите именно на Джак Ланг.

- Годината е 1985, Вие сте министър на културата. Точно тогава Кристо опакова Пон ньоф в Париж. Имаше ли спорове? Защо Жак Ширак, който тогава е кмет на Париж, е против? И вярно ли е, че признава: „Този проект никак не е лош, но аз нямам право да го кажа публично“?

- Истина е, истина е. Познавах много добре Кристо и Жан-Клод. Бяхме приятели. Следих работата им по света, основно в Щатите. И един ден те дойдоха при мен и ми казаха: „От много време мислим за опаковане на Пон Ньоф“. Идеята беше развита. Стори ми се прекрасна.

- Това тогава шокира ли Ви?

- В никакъв случай. Идеята беше революционна, но много развита. Това е естетически акт, много силен, много красив. Той дава нова светлина на архитектурата на един паметник. Линиите изглеждаха още по-ярки. Много ги окуражих. Но се сблъскахме с опозицията на консерваторите. Особено в кметството на Париж.

Струва ми се, че беше едновременно политическо и естетическо противопоставяне. Имаше хем глупав политически фанатизъм, хем те бяха толкова консервативни, че истински нищо не разбираха. Но кметството нямаше как легално да се противопостави и в крайна сметка – Жак Ширак се съгласи. И дори лично дойде да поздрави Кристо, когато вече се беше убедил в успеха на инсталацията.

- Като сравнявате дебата тогава, през 1985 г., и днешния около Триумфалната арка, струва ли Ви се, че културният свят, не само във Франция, се е развил в някаква посока?

- Може би, съвременното изкуство стана достъпно, нещо нормално. Изчезна противопоставянето на традиционно и съвременно. Така днес опаковането на Триумфалната арка е общоприето и има голям успех.

Не е тайна, че мнението на Джак Ланг пред френския президент Макрон има тежест, далеч отвъд темата „култура“. На въпрос: „Как усеща напрежението от двете страни на Атлантическия океан след проваления договор за около 50 млрд. евро за френски подводници“, Ланг отговаря: „Като преподавател по международно право съм шокиран от неспазването на подписан ангажимент. Има правило в международните отношения, на латински е „Pacta sunt servanda“ – „Споразуменията трябва да бъдат спазени“. Шокиращо е неспазването на подписано споразумение.

- Как изглежда Германия след изборите там?

- Имам много дълбоко уважение към германската демокрация. Впечатляващо е! Държавата, която е преминала през една от най-страшните диктатури, изгради една от-най добрите демокрации в Европа. Впечатлен съм как се води дебат в Германия. В дълбочина, без демагогия. Впечатляващо!

Мечтая във Франция да имаме толкова балансирана демокрация и толкова задълбочена. Франция е прекалено подчинена на президентската власт, парламентът е прекалено слаб. Мечтая да имаме подобна на германската система, с равновесие.

- Накъде върви Европа?

- Това, което кандидати за президент във Франция и цели правителства в Европа, по-специално унгарското и полското, говорят: „Да се затворят границите за бежанци, не само от Арабския свят, от Афганистан или от други страни“. Това не е на висотата на великите ценности на Европа. Нито на Европейската декларация за правата на човека. Това са остарели, националистически визии, от минали времена, които са донесли много страдание на Европа. 

Много съм шокиран от крайно националистическите и шовинистични настроения. Те не са нито в интерес на съответните страни, нито са на висотата на Европейските ценности за гостоприемство и отвореност. Това е против хода на историята и против общите ни интереси. Смятам, че е огромен шанс за Франция, че век след век, тази страна е градена от култури, идваща от други народи, от север, от юг, от изток, от запад. Това е огромно богатство, това е огромна сила. По никакъв начин това не поставя под въпрос френската идентичност или нейната история. Точно обратното.

Откъде идва силата на националистическите движения в Европа?
- Винаги се залага на страха, на необразоваността и на лъжата. Имало е такъв порив и по време на хитлеризма, когато германците, подведени от национал-социализма, избират Хитлер. Когато мисля за Унгария, защото в момента това е върхът, но също и за Полша, си казвам: „Борихме се срещу съветската диктатура, борихме се за свободата на Унгария, Полша, България и други страни“. Днес политици от тези страни затварят границите, обръщат гръб на състраданието.

Когато влизаха в Европа, знаеха чудесно, че Европа е отворена. Ами, нека си тръгнат, ако смятат, че нашите ценности не са като техните. Нека си тръгнат! Особено щом отказват ценностите и човешките права, приети от ЕС.