Всички познаваме проф. Тодор Кантарджиев от малкия екран. Но какъв човек е той зад кадър? Това разкрива синът му доц. д-р Весел Кантарджиев в интервю за „120 минути“.

Какъв човек е проф. Тодор Кантарджиев?

„Той… е нормален, земен човек“, казва лекарят.

Какъв баща беше и е той, беше ли строг през вашето детство?

Отдаден и загрижен родител. Не беше от най-нестрогите. Строгичък беше!

На какво искаше да ви възпита?

Искаше да стана доктор. И аз исках да стана доктор, защото вкъщи много рядко не се е говорило за медицина.  Аз съм закърмен с любов към медицината. И двамата ми родители и дядовците ми дадоха живота си да помагат на хората. Както се казва, те бяха минали по този път. Като млад студент, всеки взет изпит е празник, но вкъщи не се приемаше така. И майка ми, и баща ми бяха златни Хипократи и с пълни шестици са завършили университета и общо взето това беше път, който и дядовците ми са минали. И съгласете се, те нямаше как да припадат от радост, че съм взел изпит, който са взели те всички.

Наказвал ли ви е като дете?

Амиии... Най-ценното, което имахме вкъщи, беше орденът за храброст на дядо ми, който един прекрасен ден изчезна. Изчезна, защото го бях взел, за да се закича с него на първия учебен ден. Което както се сещате, че не е най-мъдрата постъпка. Та тогава, има два вида забележки – вербална и физическа забележка. И след кратка гонка около масата, получих първата физическа забележка… Кратка де. Но си взех поука!

На по-късен етап кандидатствах в една от елитните гимназии в София и той започна да ми вика "макарон, макарон". "Защо макарон, бе тате?", го питам. А той: "Щот си дълъг, тънък и кух", което беше кратко, точно и ясно. Не ми беше толкова забавно тогава де, но сега вече оценявам чувството му за хумор…

Гледайте
цели епизоди на