В село Жижево живеят не повече от 400 души. Зад селото има само хълмове и… границата с Гърция. Но почти век то успява да съхрани просветата и книжовността.

В местното начално училище „Яне Сандански“ в момента има само четирима ученици и един учител.

Малката сграда на училището е събрала в себе си вълненията и мечтите  на поколения ученици. Бисер Хаджиев е негов директор от 42 години. Днес е и единственият учител. Казва, че приема тази сграда за свой втори дом.

Една малка класна стая плюс стаята за директора-учител, плюс стая за медицинската сестра е равно на начално училище „Яне Сандански“. А историята му започва преди повече от век – през 1914 г.

„Един учител, който се казва Филип Бояджиев от Казанлъшко, идва в Жижево. Училището се помещавало в сграда, която не била пригодена за тази цел. Просто сграда, която са я предоставяли, за да може той да ограмотява децата на селото. Сградата е била полусрутена с две стаички. Едната се е ползвала за учебни занимания, другата – за живеене на самия учител. В стаята има само два чина, една черна дъска и един стол. Пише, че къщата е капела отвсякъде. Децата били събирани няколко набори в едно. Присъствали са 12 момчета и 20 момичета“, раказва настоящият директор на училището.

В следващите няколко години учители от цялата страна идвали за по една година, за да ограмотяват децата на Жижево. А на 19 септември 1926 г. официално откриват училището.

„Училището е преместено в друга сграда, в горния край на селото, в която сграда съм тръгнал и аз на училище. Това беше на 15 септември 1964 г. С една класна стая, с една стая и малко антре, в което учителят живееше с неговата съпруга. Децата бяха много – 47“, спомня си Бисер Хаджиев.

„На първия чин седяхме три деца. Оттам нагоре бяха по-големи деца от нас. Смесени паралелки. Тук до 4. клас учихме. Отидохме в Кочан. До седми клас учихме там“, разказва Ахмедова.

Тя е учила до 7. клас. Не продължила образованието си, защото трябвало да помага на семейството.

През 1965 г. училището вече си има нова сграда. В построяването ѝ участват мъжете от цялото село. Сред тях и 90-годишният Ислям Ислямов – един от първите випуски ученици.

При откриването на новата сграда настоящият директор Бисер Хаджиев е… първокласник, втори срок.

Още тогава в него се заражда любовта към просветата. А на 1 септември 1980 г. той прекрача прага на училището като учител и директор. И така до днес, вече 41 години.

„В училището имаше само 6 дечица – от 1. до 3. клас. Целият ми професионален опит е минал при деца със слети паралелки. Още един път, ако трябва да се върна в моя професионален път, отново бих избрал тази професия“, казва Хаджиев.

Много пъти училището е било пред закриване заради малкия брой на децата. Но никога общината не е взимала това решение. Дори напротив – често финансира допълнително училището. Дирикторът-учител сам ремонтира и окрасява всяко лято класната стая, за да се чувстват добре децата в нея.

Гледайте
цели епизоди на