Държавните ловни стопанства у нас са общо 28, а 19 от тях се управляват в публично-частно партньорство. Т.е. пари влагат и държавата и частна фирма партньор. Държавата ги взима главно от дърводобива на шестте големи горски предприятия у нас. Фирмата често е свързана с бизнесмен, любител на лова. Накрая двете страни делят приходите – от нощувки и престой на ловците, от отстреляния дивеч и продаденото месо.

С фирми партньори на такива ловни стопанства са бившият собственик на "Левски" Тодор Батков, производителят на пътни мантинели Николай Иванов, бащата на петролния бизнесмен Валентин Златев, Румен Гайтански, известен покрай боклука на София, адвокатът Тихомир Трендафилов, Пламен Дишков-Кела -  бивш член на някогашната групировка СИК,  бившият депутат Емил Димитров и други известни предприемачи. 

„Не крия, че съм ловец, това ми е хоби, бил съм на лов много пъти в много континенти. Жена ми не обича дивечово месо и аз много не обичам, не съм занесъл едно парче вкъщи“, споделя със смях Тодор Батков, който е собственик на фирма партньор на ДЛС "Кормисош". 1645

 „Да кажем още имам някаква хронична болест, от която не мога да се излекувам – удоволствие, разбира се“, обяснява своята любов към лова Тихомир Трендафилов, собственик на фирма партньор на ДЛС "Тракия".

Аз съм собственик на един хотел, аквапарк в Девин, обожавам това място, идеята беше да подпомогна и да запазя животинските видове, така че да има природа и за децата ни“, казва пък Николай Иванов, собственик на фирма партньор на ДЛС "Извора".

През юли назначеният от служебния кабинет нов шеф на Агенцията по горите Александър Дунчев започва проверки на ловните стопанства със смесено управление. 

„Държавата плаща основната сметка. За последните пет години са инвестирани 43 милиона, а частните юридически лица, които са партньори за тези пет години са инвестирали 12 милиона, като за тази малка инвестиция те разполагат със стопанствата като със свои, а пък печалбата от тази съвместна дейност е само 10 милиона, т.е. възвращаемостта е само 25 процента“, казва Дунчев.

Дунчев констатира признати от държавата разходи от стоки и услуги на завишени цени, неизгодни наеми, луксозни сгради без разрешение за строеж и други нередности в щета за държавата. В протоколите от проверките са посочени примери. Един от тях е със стопанство, което е продало сградите си, а после започва да ги ползва срещу неизгодно скъп месечен наем- 10 000 лв. 

„Наемната цена за нас би било добре да е по-ниска, но не може да опровергаем оценката от вещо лице... Независим оценител“, коментира Димитър Павлов, директор на ДЛС "Арамлиец".

Държавното ловно стопанство "Арамлиец" е край Вакарел. То развива лова в партньорство с частната фирма "Ловни Хълмове". Без да има алтернативен офис през 2019 г. стопанството  е продало административната си сграда, ловния дом и няколко халета на друга фирма - "Фортера", в чиито съвет на директорите е управителят на "Ловни Хълмове". Действителен собственик на наемодателя е едрият бизнесмен Фуат Гьовен.

Продажбата е  за малко над 739 000 лв., пише в протокола от проверките.  След това е нает оценител, който определя много по-висока продажна цена за имотите - над 1 милион и 100 хиляди лева. На тази база е определен и високият наем за стопанството, което продължава да ползва сградите и плаща с държавни пари.

Директорът на ДЛС "Арамлиец" Димитър Павлов коментира, че „може би“ е малко от страна на оценителя само година след продажбата на сградите за 730 000 лв. да ги оцени на 1 176 000 лв.

Като разход по стопанската дейност ловното стопанство отчита по 10 000 лв. месечен наем на лице, свързано с настоящия концесионер, което е недопустимо, това е един вид източване на ловното стопанство към частния партньор“, казва  Александър Дунчев, директор на "Изпълнителна агенция по горите".

Частният партньор и от фирма „Фортера“ не отговориха на писмената покана на bTV за позиция, която връчихме и лично в офиса на компанията наемодател.

Не успяхме да стигнем до сградата, за която държавното ловно стопанство плаща високия наем, защото по думите на горските, частникът не разрешава.

По същата причина директорът на държавното стопанство застана пред камерата ни на километри от сградите, за да поясни, че преди повече от 10 години частната фирма с наема е купила земята отдолу и затова им продали и тях.

По думите на директора Димитър Павлов „това е негово право“ и „такава е ситуацията“ - държавата да няма думата на собствената си база.

Директорът посочи също, че офисът на стопанството ще се премести на ново място, близо до язовир Огняново. Има разрешително за строеж. Засега обаче това е само намерение. 

Като пример за ненужни  разходи, признати от държавата, агенцията посочва и Ловно стопанство "Тракия" край родопското село Храбрино. Частен партньор тук е адвокатът, бизнесмен и бивш почетен консул на Казахстан Тихомир Трендафилов.

Според горските инспектори фирмата му е наела 1000 декара ниви за захранване на дивеча. Наема ги от втора негова  фирма „Юниленд“ срещу 80 000 лева на година, които се пишат на общата сметка с държавата. Голяма част от тях обаче не се обработват, твърдят проверяващите. И смятат, че цената е нереално висока. Държавният директор на ловното стопанство защитава своя частен партньор.

„За планински терен, нали, високо в планината, разходите за поддръжка и обработка са много по-високи, отколкото тука. Тука влиза всякакъв вид техника, а там само специализирана планинска техника“, обяснява високата цена Огнян Христов, директор на ДЛС "Тракия".

На терена на една от наетите ниви за 80 лв на декар на година с цел добив на фураж за захранване на дивите животни не виждаме обаче нива, а борова гора.

Проверяващите  констатират 20 годишни саморасли борови гори върху поне половината от наетите така наречени дивечови ниви.

„Пример как частните страни по договорите за съвместна дейност с ловните стопанства търсят всевъзможни начини да декларират по-големи разходи от реалните“, коментира Александър Дунчев, директор на "Изпълнителна агенция по горите".

Останалите площи са почистени, но неокосени, казва новоназначеният директор на "Южноцентралното държавно предприятие", на когото е подчинено ловното стопанство. 

„Сенокос – в този район това е планирано и по устройствен проект, сеното се използва за зимно подхранване на дивеча – в случая това не е извършено, нито сенокосът, нито добивът на сеното.  Заобиколени сме от 20 годишни дървета, а тука договорите са поне от 3-4 години тук минимум, тези дървета едва ли в този период са станали, те са си тук още от самото начало“, казва Здравко Бакалов, директор на ЮЦДП-Смолян.

Изключение прави ето тази площ, която е видимо почистена, изорана и окосена,  Ето и позицията на бизнесмена партньор на ловно стопанство "Тракия", Тихомир Трендафилов

Това, че те са нанесени в горските карти като гори, тези карти са специфични и те касаят само горската система, но в по-важното – кадастъра – това си се води селскостопанска територия. И ние сме даже ощетени, защото не можем да ги стопанисваме като селскостопанска територия, а не върви да ги и сечем, защото тогава ще кажат, че ги сечем неправомерно“, казва Тихомир Трендафилов, собственик на фирма партньор на ДЛС "Тракия".

„Този годишен наем досега отиваше и още ще отива година две за почистването на същите тия площи – почистените части, това е процес няколко години – там, където е имало гора и законът позволи, беше изсечено, но се изсича бавно, наемат се секачи. След това се чака няколко години да угният пъновете, да може да се изоре един-два пъти, след това се сеят примерно ръж или овес и след това вече отиваме към тревните смески“, допълва Трендафилов.

Агенцията по горите и държавното предприятие упрекват Трендафилов и в това, че ползва красивите ловни бази като „феодално владение“. Построил е там своя частна резиденция, в която настанявал ловци, без да дели приходите от тях със стопанството.

„Резиденцията е на съвсем друго дружество, тя не е на дружеството по договора за съвместна дейност и тя не служи само за ловен туризъм  4750 Повечето ловци те спят долу в "Чекерица" в "Тракия" и горе идват с джипове, те така предпочитат. Там обаче идват много други туристи за алтернативен туризъм – снимаха няколко риалити шоута, веднъж Би Би Си, френски канал един от типа на „Сървайвър“, което няма нищо общо със съвместната дейност и с ловния туризъм. Вярно е, че държавата инвестира много в последните 3-4 години, говорим от 2007 г. досега са 14 години. Преди това ползваха изключително моя техника. Инвестициите бяха с обратен знак, те бяха от мен - в коли, в хора, в какво ли не, най-вече в площи, в чакала. Навремето бях докарал лопатари включително от Хърватия, от Чехия, муфлони от Житловица. И смея да кажа, че с охрана и много средства ограничих до нула бракониерството!“, казва Трендафилов.

Нередности проверяващите откриват и в друго държавно ловно стопанство – "Извора", край Девин. Частен партньор там е фирма "Юпитер Метал" на водещия в производството на мантинели Николай Иванов. Според протоколите от проверките фирмата му е купувала материали от друга свързана с него фирма на завишени цени.

Десетократно по-висока цена на балите сено, многократно по-висока цена на внесени от чужбина муфлони, също така фуражи са докарани на по-висока цена, заплащане на 15 процента комисиона към фирма, свързана с частния партньор. Държавното ловно стопанство не може да си защити финансовия интерес“, казва Александър Дунчев, директор на "Изпълнителна агенция по горите".

Една бала люцерна за дивеча в тези сделки е 10 лева според документите, докато в друго държавно ловно стопанство тя струва 4 лева броя. Около 5 лева средно  върви  в интернет обяви. Отговорът на бизнесмена Николай Иванов е, че доставил специална люцерна за захранване на селектиран дивеч.

„Свързани фирми – да, така е, но това първо не е забранено от закона, и второ някои от видовете фуражи - да кажем люцерна, гледана в собствени земи, отглеждана по специален начин, посочена от нашите инженери -  не само да нахраниш животните през зимата, но и да  увеличиш трофейния запас“, коментира Николай Иванов, собственик на фирма партньор на ДЛС "Извора", според когото цените са напълно нормално.

Отиваме и в държавно ловно стопанство "Искър". То стана известно със спорната сграда с басейн, издигната от частния партньор "Био Майнинг" с действителен собственик Румен Гайтански. За нея главният архитект на София издаде заповед за събаряне с мотива, че няма разрешително за строеж.  Частникът, както и самото горско държавно предприятие обжалват заповедта в административно дело. Горските са поискали и експертиза на коя категория строителство отговаря обекта.

"В разрешения от закона 14-дневен срок "Био Майнинг" обжалва заповедта на главния архитект на София за събаряне на сградата. Разполагаме с документи, които да представим в съда", се казва в позиция на компанията.

Вече близо година фирмата твърди, че триетажната сграда всъщност е стара работилница в ремонт и не се нуждае от документи за строеж. Твърдяха го и горските.

Тогава заместник- директорът на стопанство "Искър" публично заяви, че е виждал работилница преди новото здание, а  bTV показа архивни сателитни снимки за годините от 2010 до 2019 включително, на които не се вижда постройка.

През февруари 2021 г. зам.-директорът на ДЛС "Искър" Петър Герзилов е категоричен, че „това е ремонт на съществуваща сграда“ и лично той е бил свидетел на наличието на предишната постройка.  По думите му там е имало „останали основи от старата сграда, които са вече разрушени и бетонна площадка“.

Според него „сградата е срутена и може би е покрита с трева и храсти около нея, основите са закрити от храстите и тревата“, затова я няма на снимките.

За тази и други две сгради в стопанството последният шеф на Държавната агенция по горите сигнализира общината и прокуратурата. Служители на район „Панчарево“ най-напред съставят протокол, че няма проблем, но след публично отразено посещение на горските инспектори на място, издават нови заключения - че сградите са незаконни строежи.

„ДЛС-тата са най-хубавите места в България... Тука за една смешна сума пари частните ловни концесионери получават цялото ловно стопанство, цялата ловна база... Тези стопанства са превзети и се управляват не от държавата, а от частния партньор. Това са и места, където се правят лоби срещите между политици, икономически активни хора, а често сме виждали и имена на съдии и други чиновници с висок ранг“, Александър Дунчев, директор на "Изпълнителна агенция по горите".

В този дух са и критиките на агенцията по горите срещу друго лице - Тодор Батков, при когото иначе не откриват проблеми с разходи. Агенцията твърди, че като частен партньор на държавното ловно стопанство "Кормисош" край град Лъки Батков е приемал тесен кръг ловци, вместо да осигури повече приходи от международни туристи.

„Стопанството се ръководи от директор, който е държавен служител, не се ръководи от мен. Не съм спирал никого. Това, с което някои стопанства станаха популярни с многобройни посещения на бившия премиер и т.н. за "Кормисош" не се отнася, не казвам, че не е бил, бил е 2-3 пъти по времето на първия мандат, всичко си беше законно, плащаше си“, коментира Батков.

Батков твърди, че за 14 години участие в ловната дейност в "Кормисош" той е осигурил 40 процента от приходите, а е в влял около 6 милиона лева, т.е. повече от държавата.

„Техните инвестиции са заплати и осигуровки на ловния персонал, те са си държавни служители, а останалите им инвестиции са измислени буквално, мога да Ви покажа споразумения, които съм им подписвал, защото не искам да се разправям. 180 000 лв. инвестиции за материали и продукти и т.н., при положение, че там на година се изяждат 35 000 лв.“, казва Батков.

От агенцията потвърдиха, че ще проверят този сигнал на Батков, който е за периода на управление на напусналия преди месеци бивш директор на стопанство "Кормисош".

Поканени на среща с горската агенция, повечето от частните партньори в стопанствата оспорват констатациите на проверяващите, но са съгласни, че трябва да има повече контрол и отчетност в ловната дейност.

Основен въпрос при всички спорни случаи остава, къде е бил контролът на държавата? Само частниците ли са отговорни? С тях са се отчитали и директорите на стопанствата, подчинени на  държавните предприятия и земеделското министерство. Новият директор на Южноцентралното предприятие признава проблема.

„Всичко, което е било подавано като разходи, на практика е признавано. Там е проблемът, тъй като натоварва излишно разходите, като стойност. Може да заимстваме от цени достигнати на борси, средни пазарни цени. И ние да стъпваме на тази база и да ги вписваме в анекси, но до момента това не е правено. Това променяме в момента“, казва Здравко Бакалов, директор на ЮЦДП-Смолян.

Гледайте
цели епизоди на