bTV Репортерите: ID на един дякон

Филм на Теодора Енчева

Блед надпис, върху него втори, по-ярък, може би допълнен, но все още не е сигурно. Върху гърба на снимка... През последната четвърт на XIX век това се оказва достатъчно за идентификация на един от поданиците на султана.

Представете си как въоръжени с въпросната снимка, голяма мрежа от скъпо платени агенти в Османската империя търсят главатаря на българите - дякон Васил Левски. Дали това е обещаващо начало за приключенски сюжет или последните открития за Апостола на свободата, в резултат от дългогодишните усилия на учените?

„Навсякъде Васил Левски е наречен точно така - дякон Васил Левски. Така е написан в описанието на гърба на снимката, в няколко документа за него като ръководител на организацията, което, от гледна точка на османските власти, показва, че той е с едно фиксирано име и аура на лидер“, казва османистът проф. Орлин Събев.

Васил Левски е исторически мит. Не случайно е наречен Апостолът на свободата, по примера на дванайсетте апостоли, учениците на Исус Христос, разпространяващи учението му.

Христо Ботев и Иван Вазов възпяват Левски като недостижим пример, през 1883 г. Захари Стоянов пише биографията му под заглавието Дяконът. В края на 60-те години на XX век английската писателка Мерсия Магдермот издава книгата си Апостолът на свободата, за да докаже, че българският национален герой е реална историческа личност. Нейният труд е приет много радушно  и използван умело от комунистическия режим у нас.

„Митът не представлява нагло изопачение, лъжа, изкривяване на историческата истина. Митът представлява сбор от онези черти, които в момента обществото разпознава като необходими на него с цел осъществяване на някакъв свой замисъл“, казва историкът Димитър Атанасов.

Но години преди митът за Левски да стане обект на политически присвоявания в младата българска държава, той е записан тъкмо с романтично си прозвище в заповедта на султана за изпълнение на смъртната му присъда. „Дори в самото султанско иреде, той пак е наречен Васил Левски. Иначе като лице, като поданик на османската държава, той би трябвало да бъде написан като Васил Иванов Кунчев, да речем, а не като Васил Левски“, пояснява проф. Събев.

Снимката му, открита в архива в Истанбул, е своеобразен паспорт на революционера, който действа на територията на Османската империя и другите държави на Балканите с васален статут. На гърба на фотографията вече са разчетени два надписа, които показват, че в разследването срещу българския главатар е имало няколко етапа, но може само да се предполага кога е започнало. „Оказва се, че има един по-ранен текст, едно по-ранно описание, което е заличено, не съвсем, и върху него е описано новото описание. По-старото описание е по-кратко, в него се казва, че той е от Карлово, че майка му живее там, и че зъбът, че стърчи, и че му е повдигната горната устна, което показва, че те първоначално са знаели тези неща за Левски и актуализират информацията, която имат“, разказва Орлин Събев.

Докато не изследват оригиналната фотография нашите учени могат да гадаят каква информация се крие зад особеностите на двата текста. „Ние сега ползваме дигитално копие и виждаме един по-блед текст, но би било добре, като се види оригинала да се види дали този текст е по някакъв начин изтрит текст, недоизтрит, дали е по-блед, с какво мастило е“, казва Събев.

През 2018 г. млад изследовател от музея на Васил Левски в Карлово откри първият вариант на снимката, с която Левски е издирван. „Знам, че в османския архив в Истанбул не са откривани нови документи и бях сигурен, че те са нови. Това толкова много ме зарадва, че не знам, не мога да опиша това чувство, с друго, което съм изпитвал досега“, казва Виктор Комбов от музея на Васил Левски в Карлово.

„Ако името на Васил Левски е изписано със златни букви в националната памет, съвсем не е така в самите османски документи. Там името на Васил Левски не е изписано със златни букви, то е само елемент от едни безкрайни йероглифи османски, поради което работата е изключително трудна, много бавна“, обяснява проф. Събев.

На снимката попада и турски учен, който работи по дисертацията си в османските архиви и преди няколко години я публикува в профила си във „Фейсбук“, пише и статия. „Винаги новата информация може да ни накара да извлечем поука. Новата информация представя по-добре същността на историческата фигура и ни кара да се възхищаваме“, казва Дженгиз Йолсу.

Дженгиз Йолсу е убеден, че част от причините за дефицитите в историографията са в резултат на кръвопролитните сблъсъци по време на въстанията, на Руско‐турската и Балканските войни, както и т. нар. „Голяма екскурзия“ от лятото на 1989 г., част от която е и самият той.

Снимката е осма поред от известните на учените фотографии на Левски. Дяконът е в близък план, седнал, от кръста нагоре, облечен „алафранга“ т.е. по градски. Носи джобен часовник на верижка. Предполага се, че Васил Левски се е снимал в този вид през 1872 г. в Букурещ по време на важно за народната борба събитие. Преводът на една телеграма на русенския валия до Високата порта подсказва колко бързо в Цариград са научили как изглежда Левски.

„Пише, че тя е била на разположение от 7-8 месеца. Което означава, че вероятно османските власти са имали тази снимка от май-юни 1872 г. А точно през април и май е голямото събрание на БЦРК в Букурещ, където те вземат решение да се пристъпи към организиране на комитетска мрежа в България“, разказва Орлин Събев.

Кой би могъл да го издаде, освен високо платените агенти на Цариград? Възможно е да са го направили румънските власти, които по принцип не притесняват българските хъшове, но тъй като са васали на Високата порта, са длъжни да докладват, ако се подготвя бунт срещу султана. 

„Най-вероятно румънските власти са взели дали негатив, дали вариант на снимка на Левски много скоро след нейната направа. Така че османските власти имат много подробна информация непосредствено след това събрание в Букурещ“, казва Събев.

Независимо от проявеното въображение, вербуването на  българи и положените усилия да придобият информацията кой е главатарят на бунта, целта на Високата порта е прагматична.

„Цялата политика по това време е по възможно най-бърз начин да се приключи със самото дело, за да не се раздуха случая и да не се стигне до Великите сили и те да имат повод да се намесят. По документи това ясно е записано, действате по такъв начин, че залавяте само ръководители и тях ги наказвате възможно най-тежко, но другите не ги закачате, това са хора заблудени“, казва османистът доц. Християн Атанасов.

Османската империя изправя срещу Дякона един от най-подготвените и успешните си администратори. Сложен, противоречив характер, с биография на герой от епос е Митхад паша. Като валия на Нишкия и Дунавския вилает, велик везир и министър на правосъдието, той получава донесения за Васил Левски и разпорежда издирването му.

„Той има опит и е използван от османците на няколко пъти да се справя с български революционери, с четата на Хаджи Димитър, да усмирява бунтовни провинции. В този период, в който е велик везир, затяга мерките около преминаването на границите и има запазени заповеди, в които иска да се повиши вниманието и сведенията за революционна дейност да се проверяват по-усърдно“, разказва Атанасов.

Любопитното е, че Митхад Паша няма отношение към момента на залавянето на Васил Левски на 27 декември 1872 година. „Няма преки данни, че се е познавал с Левски или, че имат някакъв личен контакт помежду си. И тук се крие големият парадокс. Ако за нас Васил Левски е Апостол на свободата, за османските реформатори, по-късните младотурци, той е бащата на свободата. Колкото и парадоксално да звучи те са съмишленици“, уточнява Атанасов.

Има много причини в  края на XIX век исторически личности да имат сходни възгледи, но това не ги прави непременно съмишленици, най-вече защото служат на различни каузи.

В един период върху Митхад паша падат подозрения, че иска да превърне империята в република. Докато Васил Левски е един от малкото български възрожденци, за които има запазени документи за откритата му привързаност към републиканските идеи.

В последната четвърт на XIX век по върховете на Османската империя настъпват бурни промени.

„Дори когато се обявява първия османски конституционен период, това става след Априлското въстание, значи в Цариград има такива слухове, че следващата стъпка ще бъде турска република, и заради тези слухове изпада в немилост“, доц. Христиан Атанасов.

Нa 22 януaри 1873 г. cултaн Aбдул Aзиc пoтвърждaвa cмъртнaтa приcъдa нa Вacил Лeвcки. Дяконът е обесен месец по-късно в София.

През упрaвлeниeто на този султан се случват кардинални исторически събития. Рaзрeшeн е бългaрcкия чeркoвeн въпрoc.

Aбдул Aзиc oбявявa бaнкрут нa Ocмaнcкaтa импeрия, свaлeн e c прeврaт и e дeтрoнирaн именно зaрaди нeуcпeхи в упрaвлeниeтo, избухването на Aприлcкoтo въcтaниe и убийcтвoтo нa кoнcулитe в Coлун от фанатизирана мюсюлманска тълпа, което води до голям международен скандал, изиграл роля за въвеждането на конституционен ред в империята.

За тези събития турският историк Тепеделенли оглу пише следното:

През кървавия май на 1876 г. в един от критичните дни, когато на Балканите бяха преследвани българските въстаници, в Солун стана едно неочаквано произшествие. Без никакво съмнение това бе едно от събитията, изиграли най-голяма роля за свалянето на султан Абдул Азиз и за обявяването на Конституцията.

През кървавия май на 1876 г. вече са изминали три години от обесването на Левски.

Османската империя наистина се превръща в република, но не в XIX, а в XX век. И не под ръководството на Митхад Паша, а при Кемал Ататюрк - бащата на новосъздадената република Турция. Той отлично познава от улиците на Солун и Битоля бъдещите лидери и четници на Вътрешната македоно-одринска организация.

За да изпратят империята в миналото, войводите подкрепят младотурците и Мустафа Кемал, чието име в превод означава Избраният съвършен.

Това е друг пример за исторически личности от българската и турската история със сходни идеали, но с различни каузи и  неоспорим принос.

С делата си те успяват да извадят Балканите от тъмното минало и да запишат полуострова в светлото настояще на Стария континент. Без да обръщат капка внимание на политическите елити на Европа, които дълги години настояват да наричат Балканите барутен погреб и заден двор.

За науката е от изключително значение да разполага с артефакти, които да доказват новите тези и теории.

В случая с Васил Левски става дума за достъп до оригинала на снимката му в османския архив в Истанбул. Всяка помощ и съдействие от официалните български и турски власти са добре дошли за изследователите, които искат много повече отколкото да изпиша със злато името на един Дякон в народната памет.