bTV Репортерите: Писмо до Афганистан

Няколко поколения мигранти от тази страна споделят историята си

bTV Репортерите: Писмо до Афганистан

Реклама

Повече от 40 години Афганистан е бойно поле, а нормалният живот, доколкото го има,  се случва в кратките тишини между изстрелите. Тези хора, които ще представим, в момента са далеч от талибаните, но и от близките си, които са оставили в Афганистан. За част от тях България е втора родина от няколко години, други тъкмо са дошли и искат да останат, а трети - да напуснат колкото се може по-бързо.

Близо до българо-турската граница, в Пъстрогор, се намира един от транзитните центрове на Агенцията за бежанците. От няколко дни в тази сграда е Нури Ентизар - един от 230 афганистанци, настанени тук.

„Защото моята страна сега е много опасно място. Талибаните завзеха властта, парламентът затвори. Всички градове са пълни с талибани. Дойдох през Иран, после Турция, Гърция и България. Много малко пътувах с кола, повечето път изминах пеша“, разказва Нури.

Преди да потегли към Европа, Нури е прекарал месец в бежански лагер в Пакистан, където все още се намира семейството му. Брат му губи единия си крак при експлозия в училището, в което учи, а самият Нури оцелява при атака на пътя в Афганистан.

„Карах от Кабул към Джалалабад и талибаните ни нападнаха. Не знам каква беше причината, но започнаха да стрелят. Аз бях улучен в крака, а тримата души, които пътуваха с мен в колата, бяха убити. Не мога да се върна в родината си. Хората от моето село ще ме видят и ще ме издадат на талибаните, защото работят с тях, а аз съм шиит. За хора като мен е опасно да се върнат сега“, казва Тури.

„В рамките на времето, в което се разглежда молбата, лицата биват настанявани в общежитията на центъра, осигурява се медицинско обслужване, изхранване. Тука нека разграничим нещата - задържаните нелегални мигранти се задържат в центровете на дирекция "Миграция". В това време лицата имат право да подадат молба и за закрила. Някои се възползват“, обяснява Спасимир Петров, директор на транзитния център за бежанци в село Пъстрогор.

„При депозиране на молба за убежище мигрантите се предават на Агенцията за бежанците, тя може да излезе с решение“, допълва комисар Иван Стоянов от "Гранична полиция".

„През последните три месеца се наблюдава увеличение на опитите за преминаване на държавната граница. По-голямата част биват спирани и недопускани да влязат на българска територия. От началото на годината до момента има задържани 555 лица, незаконно преминали. През последните два месеца задържаните са 233 и е предотвратено навлизане на около 20 хиляди лица през българо-турската граница“, казва комисар Стоянов.

Мигрантският натиск към Европа и особено вълната бежанци от Сирия след избухването на войната там принуди много държави да изградят защитни стени по границите си. Хиляди километри прегради бяха издигнати през 2015 г. за пресичане на така наречения "Балкански маршрут".

„Оградата е една бариера пред евентуалните нарушители. Тя не може да ги спре, но целта е да ги забави. Проверяват се на сто процента всички превозни средства“, казва комисар Стоянов   

„Много проблеми имахме, 9 нощи вървяхме пеша. Минахме границата през гората. Бяхме арестувани от полицията в София“, разказва Мансур Харун, който сега е в разпределителен център на Агенцията на бежанците.

Докато снимаме в бежанския център, разговаряме с него и още няколко младежи, които тъкмо са пристигнали. Те нямат право да напускат лагера, защото документите им все още се разглеждат. Пътували са няколко седмици. Далече от дома сега се надяват да получат статут на бежанци.

„Искам да бъда със семейството си. Те са в Афганистан - баща ми, майка ми, сестра ми и брат ми. Искам да отида в Европа и да взема семейството си със себе си. Не съм ги виждал  от един месец“, споделя Мансур.

„В по-голямата си част - поне според това, които казват в личните си истории, те пътуват нелегално, прекосяват граници, тяхната крайна цел е страна от ЕС, най-вече Франция, Германия, Австрия. Почти няма такива, които искат да останат или ако има такива, те са малко“, коментира Спасимир Петров, директор на транзитния център за бежанци в село Пъстрогор.