bTV Репортерите: Плочата от Битоля – епизод 2

bTV Репортерите: Плочата от Битоля – епизод 2

Реклама

Хиляда години по-късно един български цар ще проговори отново. С думи към своите поданици. От земите на днешна Северна Македония.

Плочата е отрита случайно при разрушаването на битолската Сунгур Чауш бей джамия през зимата на 1956-а година.

Заради масивността и правилната й, правоъгълна форма мнозина смятат, че цели 520 години тя е била вградена като стъпало в преддверието на най-стария мюсюлмански храм на Балканите. A надписът е скрит с лице към земята, преживяла бедствия, епидемии и войни.

Цели 65 години след откриването й за първи път български екип е допуснат да заснеме плочата от Битоля. Екипът на телевизия bTV извървя дългия път до надписа след месеци мълчаливи откази от редица отговорни за паметника институции в Република Северна Македония.

Историческият пробив настъпи след намерението на екипа ни да превърне отказа за достъп до експоната в дипломатически въпрос между страните ни чрез официална нота до македонското Външно министерство.
Какво всъщност представлява намерената плоча? И защо в края на 50-те е на път да се превърне в крайъгълен камък за историята на Първото Българско царство в територията на Македония?

Надписът от Битоля е изкован върху бяла, мраморна плоча с приблизителни размери 91 на 58 сантиметра, дебела 15 сантиметра. Според относителната плътност на мрамора, можем да предположим, че камъкът тежи около 230 килограма.

Етнонимът "българин", "български" се появява цели три пъти в текста, от който до нас са достигнали 329 букви в 12 реда.

„Изключителна работа! Спецификата идва от самия шрифт, който е използван. Полуустав на Кирилицата, използван в Първата и Втората българска държава. Мраморът има изключителни качества. Oсвен цвета, красотата, другото важно нещо е неговата здравина“, обяснява Петър Трифонов, учител в гимназията по каменообработване в с. Кунино.

Въпреки здравината на материала, до нас плочата е достигнала с вертикална пукнатина, която разделя надписа на двe неравни половини.

Освен заради качествата си, мраморът е избран и защото в района на Битоля се добиват значителни количества от него. Технологията на обработката и изковаването му е непроменена от хилядолетия.