bTV Репортерите: Революция клик

Асен Манасиев разказва как интернет пренесе филмовите ленти, плочите и дисковете …в един изцяло виртуален свят

Има едно нещо, без което не можем да си представим света днес. То е част от почти всеки аспект на нашето всекидневие. Интернет – невидимата мрежа, която ни прави по-свързани отвсякога. Само за секунди, тя ни дава достъп до всичко, което пожелаем. Освен че улеснява работата ни и ни сближава чрез социалните мрежи, тя променя изцяло и начина, по който прекарваме свободното си време. 

Интернет ни позволява да сме на един клик разстояние от любимите ни филми и музика. Да откриваме нови или пък добре забравени стари заглавия. Мрежата замени старите физически носители на информация и пренесе филмовите ленти, плочите и дисковете …в един изцяло виртуален свят. 

 

Много от нас все още си спомнят онова приятно чувство да чуеш завъртането на касетката във видеото. Да поставиш иглата върху плочата или просто да заредиш дивиди диска в компютъра. 

Всичко това остава в историята, защото вече живеем в бъдещето, а то е изцяло онлайн. За да се стигне дотук, технологията, която ни го позволява, претърпява сериозна метаморфоза. 

Всичко започва през 1966 г., от другата страна на земното кълбо. В Съединените американски щати се появява ARPANET - първата компютърна мрежа, която служи единствено за военни цели. В следващите 30 г. обаче все повече мощни суперкомпютри са свързани помежду си из целия свят. Те започват да се използват и за научни цели, а впоследствие и за обикновена комуникация. 

Така до края на 90-е години на миналия век вече съществува модерният облик на интернета, макар и не толкова бърз и доста по-шумен.

„Края на 90-е и 2000 г. започна лавинообразно да се вдига ползваемостта на интернет. Вкъщи все пак нямаше много технология и ставаше през тези познатите модемчета, с този звук „Бжжж“ и се връзваше в някакъв момент по телефона.

Някъде около 98-99 г. – беше много различно. Сега навсякъде има бърз, надежден интернет, тогава ни пускаха един-два часа на ден. Имаше тази система дуплекс, където се връзваха два телефона. Докато ти си влязъл в Интернет, съседът не може да си ползва телефона – нито може да му звъннат, нито той да се обади“, обясни интернет експертът и основател на хостинга в България Любомир Русанов. 

Още в първите години споделянето на музика и филми в интернет пространството е факт. Тогава обаче те се разпространяват нерегламентирано. „Когато стана по-популярно, първата фаза беше торенти, форуми и нелегално съдържание. Първите ползи на интернет не бяха за бизнеса, той много по-късно осъзна ползата“, допълни Русанов.

Преди около десетилетие обаче се случи именно това. Появата на стрийминг платформите за музика и филми промени изцяло хода на развлекателната индустрия.

„Революцията на стрийминг платформите, които тотално и драматично променят цялата структура и архитектура на развлекателната индустрия, са продукт на по-общата картина на стремителен технологически прогрес. Тя ни позволи да носим плейлиста от хиляди песни на устройство, в което освен това можем да комуникираме през видео, аудио. Целият свят в един момент привидно да ни се стори, че се е оказал в джоба ни. Достъп до всякаква информация. Просто беше въпрос на време, стремителният прогрес на технологиите да доведе до там, че най-новите филми ще бъдат на един клик разстояние“, каза кинокритикът и филмов експерт Владислав Апостолов.

За разлика от стандартните телевизионни програми или кината, които има по-ограничена програма, в стрийминг платформите имаме много по-голям избор. Човек може да направи собствената си селекция от филми, прави си листи, както с песните. Групира филмите по жанрове, по режисьори.

„Удобство, уют, лесно и бързо, буквално на няколко секунди. Ако е студено, няма нужда да мислиш изобщо за времето, за паркирането, за допълнителните разходи. Цялата идея на този стремителен технологически възход беше да улесни консумирането. (…)Всеки хол може да се превърне в киносалон. Естествено самите телевизори са много по-модерни, много по-качествени – 4К, 8К, 3D технологии за домашна употреба“, заяви Апостолов. 

Но да върнем лентата назад във времето. Има и места, които все още се опитват да пазят духа на миналото. В центъра на София един малък кино-оазис успява да върне зрителите във вече отминала епоха. Най-старото действащо кино у нас - „Влайкова“. И, може би, съвсем не случайно, човекът, който днес ръководи киносалона, познаваме именно от черно-белите ленти. 

Олег Ковачев вече е едно пораснало дете, но спомените от златните години на киното никога няма да избледнеят. 

„Киното преди 50-60 години беше едно от малкото удоволствия на хората. Другото беше футболът. На кино и на мач, човек трепереше дали ще си намери билет. Не случайно и на двете места се крещеше „Търси се!“, даваха се десеторни цени. Билетът от 40 ст. можеше да купиш и за 5 лв., ако успееш да намериш“, спомня си Ковачев.

В това кино аз съм израснал, от 7-8 годишен. Откакто можеха да ме пускат да ходя сам на кино. Там горе на балкона имаше едни странични столчета, на които можеше да седнеш, без да ти пречат баскетболистите пред теб, от които не виждаш екрана. Когато лампите загаснеха и светнеше екранът, особено ако филмът беше цветен… това беше такова удоволствие да гледаш „Троянската война“ или „Херкулес“. Просто киното беше… магия!“, посочи още той. 

Олег казва, че е много важно „живият“ контакт с киното да бъде запазен, дори и в един дигитален свят. Това е и неговата мисия днес: „Искаме да запазим любовта на хората към киното, към екрана, към столовете, към самата миризма, когато влезеш в нашия салон. Вярно, че малко мирише на вехто, обаче в края на краищата киното вече е едно старо изкуство. Затова си мисля, че ще успеем да запазим онзи аромат за хората.

Когато влизат тук, аз им казвам „Здравейте! Приятно гледане! От тази страна е по-топло, от онази страна има масички. Може да седнете, ако си с? чай отвън.“ Хората трябва да се чувстват хем като у дома си, хем да усещат тази тържественост на това, че си отишъл на кино.

Чувам, че филми се прожектират и на лента, някъде на Запад. Модерно е да заснемеш на видео филм и след това да го прехвърлиш на лента, но е ужасно скъпо. Това струва толкова много, че си представям ако машината сдъвче лентата какво ще се случи… Всичко това ще бъде като едно ехо към миналото. Дигитализацията няма как да бъде спряна“.

Помните ли как слушахме музика преди? Днес Аргир Николов или АРГО МС, както е познат на повечето хора, продължава да живее за музиката. И все така цени старите хитове в колекцията си от плочи и дискове.

„Когато аз започвах, ние работехме с касетки. Беше много трудно намирането на самата музика. Тогава имаше т.н. „записвачи“ които вкарваха плочи през канали на пилоти, стюардеси, футболисти… Ние се редяхме да вземем тези плочи, записвахме ги на касетки или ленти, ролкови магнетофони. Това ни беше информацията, която получавахме.

На касетката се записваха около 10-12 парчета от едната страна и 10-12 от другата. Те се обръщаха, имаше А и Б страна. Един много важен момент беше моливът, с него превърташ, за да нагласиш парчето от началото. В началото проблем беше и самото устройство, от което пускаш музика, трябваше да е качествено, да опъва хубаво лентата. Започнаха да излизат триглавите грамофони, касетните декове“, обясни Николов.