bTV Репортерите: Щит срещу COVID-19

Кристина Газиева разказва с какво е по-различна българската ваксина срещу COVID-19 и до какъв етап са стигнали клиничните изследвания

С появата на COVID-19 светът промени лицето си, промени и нас. Осъзнахме колко чупливо е здравето ни и че не ни е даденост. Дадохме си сметка, че не можем да елиминираме вируса убиец напълно, а трябва да се научим да живеем с него, но се роди и най-голямата надежда – учените да ни спасят от заразата.  

С избухването на пандемията експерти от цял свят започнаха борбата кой пръв ще намери най-ефикасната и най-сигурна ваксина, която ще спре разпространението на COVID-19.  И ако стандартното утвърждаване на една ваксина трае няколко години, то извънредните условия форсираха одобряването на някои препарати. Защото вирусът не чака. 

На 8 март 2020 г. в полунощ чухме неизбежната новина, че вирусът вече е в България. Беше съобщена от председателя на Националния оперативен щаб – ген.-майор проф. Венецислав Мутафчийски.

Тогава, може би, все още нямахме надежда, че 9 месеца по-късно ще имаме и първи ваксиниран у нас.

На 27 декември 2020 г. здравният министър проф. Костадин Ангелов стана първият българин, ваксиниран срещу заразата. „Вярвам, че учените са си свършили работата. Така че, ваксината да бъде спасението, което ние очакваме. Вярвам, че ще започнем да надделяваме на COVID-19 и, разбира се, ако трябва да бъда честен, нямам търпение да се видя със 70-годишния ми баща, без да се притеснявам, че ще го заразя“, бяха първите му думи, след като получи първата доза.

Науката така стремглаво заработи в полза на човечеството, че днес в България вече имаме хиляди ваксинирани срещу вируса. С ваксини от две различни компании. А до края на тази година очакваме препарати от още 5 нови фармацевтични фирми.  Предполагаемият брой на дозите, с които държавата ни ще разполага, надхвърля 18 милиона. И то от различен спектър – РНК, аденовирусни и антигенни ваксини. 

И докато фармацевтичните гиганти вече произвеждат милиони дози, в лабораторията по „Експериментална имунология” в Българската академия на науките, група учени са посветени на българското откритие. На онова парченце от пъзела, което може би ще даде важна информация за пълната картина на хаоса, в който се намираме сега. Защото назад във времето България има с какво да се похвали. 

„България е една от първите държави в света, които създават ваксини и трябва да се знае, че производството на ваксини е от много години, особено през 60-те години, когато започва масовата имунизация в Европа против дифтерия, България я прави само 2 години по-късно. БЦЖ ваксината, която продължаваме да произвеждаме, е на световно ниво и продължаваме да се разпространява в други държави. Затова, национален нихилизъм не трябва да има по отношение на ваксинопроизводството у нас“, каза проф. д-р Андрей Чорбанов, ръководител „Експериментална имунология” в БАН. 

И така, в началото на пандемията, българските учени също виждат предизвикателство в неконтролируемия вирус – да създадат ваксина, различна от останалите, с която да бъдат сигурни, че могат да спрат заразата. 

„Нашият вариант на ваксината е изяло различен и нов за сегашните разбирания“, каза още Чорбанов, а според директора на Институт по микробиология в БАН проф. Пенка Петрова: „Това е една протеинова ваксина,  която залага на парченца от вирусните белтъци, които да обучат имунната система по-късно да разпознава и целия вирус. И при среща с него да го обезврежда моментално".

Началото – през април миналата година българските учени създават своята идея за българска ваксина и кандидатстват с проекта си за финансиране. В него е включен и д-р Илиян Манойлов – участвал е в разработките на прототипи на ваксини срещу „диабет тип 1” и ХИВ. Ето защо, не е изненадващо, че е един от първите, включили се в новаторското предизвикателство. 

„С началото на пандемията стана ясно, че обществото върви към живот с COVID, а не към елиминиране на COVID. И много научни организации, в това число и институтът „Пастьор“, финансират целогодишно различни проекти за разработване на лекарствени препарати. В случая те обявиха конкурс за разработване на ваксина срещу коронавируса и кандидатствахме“, обясни д-р Илиян Манойлов, лаборатория „Експериментална имунология” в БАН. 

Институтът „Пастьор” одобрява проекта им и финансират идеята със 70 хил. евро. Така, българските експерти започват работа по своята „нановаксина” – наричат я така, защото ще използват наночастици за създаването ѝ. А в тях учените ще внесат така наречените вирусни „пептиди”. 

„Пептидите са аминокиселинни последователности, които отговарят на вирусните елементи. Спайк протеинът, срещу който са насочени ваксините на „Пфайзер“ и на „Модерна“, е една от тези части на коронавируса. Ние се спираме на части, които не мутират толкова много във времето. Причината да се съмняват хората в последно време ваксините дали биха свършили работа е насочена срещу спайк белтъка, който мутира, в сравнение с нашите консервативни участъци, които сме избрали при нашия подход“, обясни д-р Манойлов. 

„Нашата ваксина съдържа много разнообразни протеинови молекули, които да могат да атакуват и мутирали вирусни варианти. Те имат най-ниската честота на мутация на коронавируса и се предполага, че ще работят и при различни вирусни мутанти“, каза проф. Петрова. 

„Така че, идеята е ваксиналният отговор да бъде абсолютно специфичен от една страна и абсолютно безвреден от друга“, добави проф. Чорбанов.

Българските учени успяват да идентифицират 100 участъка от вируса, които са подходящи за разработване на ваксината. Участъците са разработени от чуждестранна фирма и вече се намират в лабораторията по „Експериментална имунология”. 

„Така наречените пептиди, те са изсушени под вакуум при минус 20 градуса се съхраняват и от 100-те варианта, се спряхме на тези различни варианти. Това е синтетичен вариант на елемент от коронавируса“, обясни д-р Манойлов.

В момента се изготвят и наночастиците от друг чуждестранен партньор, а съвсем скоро наночастиците и пептидите ще бъдат сглобени във ваксина.

 

Следващият етап за учените е да се снабдят с човешки клетки, върху които да тестват прототипа на ваксината. Ще вземат кръв от доказано здрави хора и такива, прекарали COVID инфекцията. 

„Всичко започва с една епруветка! Нарича се вакутейнер. Тази е за взимане на серум. Анализът на серума ще ни позволи да видим дали пациентите имат антитела. А пък тази е за изолиране на клетки, по стената има впръскан химикал, който пречи на кръвта да се съсири. След като кръвта дойде от лекарите, взимаме среда, която има захарен градиент. Тази среда позволява, на база плътността на клетките, да изберем тези от тях, които са ни необходими. И преминаваме в стерилното пространство, където обработваме кръвта и в крайна сметка имаме готова клетъчна суспензия. С нея работим“, уточни д-р Манойлов. 

След като анализират човешките клетки и изберат най-подходящите за проучването си, следва да ги инжектират в лабораторни мишки. 

„Ние използваме мишки, които нямат имунна система. В тези мишки ще прехвърлим клетки от пациенти с коронавирус и здрави хора и ще ги третираме с ваксината, за да проверим как реагират човешките клетки в мишконосител. Това е възможно най-сложната система, която се прави в имунологията“, заяви проф. Чорбанов. 

Институтът по микробиология към БАН разполага със собствен вивариум, където при строги условия се отглеждат лабораторните мишки. Допускат екипа ни след пълна дезинфекция и носене на специално облекло. Цената на една имунодефицитна мишка може да стигне до 200 долара. 

„Това, което правим с въпросните животни е да внесем човешките клетки вътре. Този процес се нарича хуманизиране. След което на следващия ден започваме третирането с ваксината. Което ще бъде в установения ред – първа доза на ваксината, втора доза на ваксината и следим жизнените показатели в рамките на целия период на изследването, посочи д-р Манойлов. 

В рамките на проучването ще бъдат използвани 240 лабораторни мишки.

 

А за да се стигне до окончателни резултати са нужни месеци. „Всичко зависи как животните понасят ваксината. Ако те не се чувстват добре, сме длъжни да спазим етичния кодекс и да прекратим експеримента с тях. Един от белезите е загуба на тегло, задължително. Загубата на тегло говори за стрес. Неспособността на животното да се грижи за външния си вид е много е важна“, обясни д-р Манойлов. 

След като проучванията с лабораторните животни приключат, експертите ще анализират имунния им отговор. Всичко това се случва на така наречения поточен цитометър. С него могат да се анализират милион клетки – всяка една поотделно. Така, резултатите довеждат и до статистическа достоверност. Показателите на клетките пък се анализират на специален софтуер, свързан към поточния цитометър.

„Надяваме се след края на експеримента клетките, които се намират в този пик, да бъдат повече от клетките, които се намират в този пик. Това означава, че ще имаме повече Т-хелперни клетки, отколкото тези цитотоксични клетки, което ще значи, че сме насочили имунния отговор в желаната от нас посока. Но важни са ни и тези цитотоксични клетки, такъв отговор ще ни зарадва също, ако тук са повече, а тук по-малко. Защото това ще ни покаже, че сме генерирали стабилен клетъчен отговор, който не знаем обаче колко време би продължил“, уточни д-р Манойлов. 

„Ако при тези условия получим имунен отговор, ние тогава можем да продължим с клиничните изпитвания“, допълни проф. Чорбанов. 

Финансирането на Института „Пастьор” ще е достатъчно само до този етап на разработването на ваксината. За самите клинични изпитвания с пациенти ще е нужно ново финансиране, което учените все още не са сигурни дали ще получат.

„От държавата до този момент не сме получили никакво финансиране, специално за българската ваксина – това не се получи. Чрез кандидатстване чрез фонд „Научни изследвания” получихме проект за договор, но той още не е подписан“, коментира проф. Петрова. 

„По-скоро думата е огорчение. Ние не сме молили държавата за всичко това. Никога не сме молили и изнудвали държавата. Уча моите колеги да се уповават на собствените си сили и на всички възможни начини, които има по света“, заяви проф. Чорбанов. 

Въпреки тази спънка, учените тук ще продължат да посвещават времето си на новаторски идеи, защото това е мисълта, която ги движи напред. 

„Така е устроен светът, че се финансират неща, които са свързани най-вече с приложната сфера. Затова много по-трудно се намират средства за чисто фундаментални изследвания, които могат да бъдат полезни по-късно.  Представете си само, че преди година и два месеца някой беше кандидатствал с проект, който да се казва „Изследване на разпространение на вирусите сред прилепите в Азия”. Всички с голяма усмивка биха подходили „Интересен проект, ама кой се интересува какви вируси има по прилепите”. Ако имаше развитие на този тип проекти, нещата може би нямаше да се случат така, както се случиха през последната година“, посочи проф. Чорбанов. 

В лабораторията по „Експериментална имунология” ще продължи да кипи енергията на тези млади учени, които упорито търсят отговорите на много въпроси. В опит да помагат на човечеството. Като търсят нова терапия срещу остеоартрит, например.

„Една от темите, върху които работя е да изследваме противовъзпалителен ефект на шафран върху остеоартрит, защото той има показатели, че действа противовъзпалително и затова решихме да тестваме върху миши модел и да видим дали той би имал такъв ефект. И съответно това да бъде пренесено към пациенти, страдащи от остеоартрит, защото реално няма специфична терапия, която да помогне на тези хора“, обясни Николина Михайлова, гл. асистент в лаборатория „Експериментална имунология” .

Или да създадат  „антитуморна” ваксина.  „Това е срез от кожа на мишка с меланом, тъй като аз работя с мишки, на които им предизвикваме рак на кожата, на които им прилагаме антитуморни ваксини, епитопни. Целта ни е да намалим обема, да увеличим продължителността на живот на мишките, да видим какви клетки на имунната система повлияват срещу раковите клетки“, каза Емилия Стоянова, докторант в лаборатория „Експериментална имунология”. 

А защо не и да намерят ново лечение на болестта Хашимото? „Това е плака, в която има много ямки и е популярна, например, в клинична обстановка да се мерят антитела. Ние мерим антителата, които участват в болестта на Хашимото и как нашата терапия може да участва в потискането на заболяването. Бих се радвал, ако терапията сработи и спомогнем за по-приятен и по-поносим живот на болните. Алтернативно, ако това не се получи, поне една стъпка в разбирането на заболяването“, поясни Александър Марковски, студент по биология в СУ „ Св. Климент Охридски”.

А дали ще имаме българска ваксина срещу COVID-19 остава въпрос без ясен отговор, ако нито една фармацевтична компания не прояви интерес към нея. Но едно е сигурно – смелостта на българските експерти да влязат в това съревнование е важна стъпка напред в постигането на нови научни открития.