bTV Репортерите: Въздух без линейки

Въпреки многото обещания и планове, България остава единствената страна в Европейския съюз без въздушни линейки

bTV Репортерите: Въздух без линейки

Реклама

На 2 януари Богдан Аймалиев е в Стара планина с приятелката си. По пътя от връх Ботев към хижа „Плевен” неочакван инцидент поставя в риск живота му.

„Падах в продължение на 600 м по леденото лице на улея и се спрях малко преди самия край на Северния Джендем. През цялото време се търкалях, подскачах по неравностите, по леда. С 40 км/ч. съм падал надолу по леда. Имам едно извадено рамо, фрактура на десния крак, рани по цялото тяло“, разказва Аймалиев.

Сред пострадалите са и още трима младежи. Планинските спасители качват Богдан на шейна, която се налага да влачат надолу: „Самата операция беше много опасна за тях… Наклонът там е доста голям, по този наклон те осигуряваха една шейна, която е много е тежка и във всеки момент иска да тръгне надолу. И я осигуряваха с една котка. Не знам дали може да си представите какво е да ви влачат с метална шейна по камъни. Всякакво камъче се усеща. Ако имах някаква по-сериозна травма по гръбнака, врата – щеше да е изключително болезнено изживяване. Аз имах много малък шанс за оцеляване, аз съм жив само заради късмета. Горе беше много студено – минус 15. След два часа и половина чакане по този лед тялото започва да се чувства по един начин, в който осъзнаваш, че има голям шанс да не успееш да се справиш до долу“.

В същия ден, но при друг инцидент в района загина 45-годишният Тодор Желязков. Според планински спасители, ако в акциите им са били използвани медицински хеликоптери, са щели да протекат по различен начин.

„Говорим за пациенти със сериозни, тежки травми и наранявания. Просто щяхме да свършим за час и половина, не за 11 часа и половина“, категоричен е директорът на Планинската спасителна служба към БЧК – Емил Нешев.

От 2013 г. до средата на 2019 г. страната ни разполага с 2 медицински хеликоптера – собственост на частната компания „Хели еър“. Заради затруднения в поддръжката им и липсата на държавна подкрепа са продадени в Грузия.

„Хеликоптерите бяха страхотни. Бяха със специална поръчка от компания в Швейцария – една от най-добрите, специално поръчани за Алпите, да изпълняват най-сериозни мисии в планината, включително много ветроустойчив хеликоптер. Вътре със специално медицинско оборудване, което да поддържа болния – имахме лебедка с 50 метра въже, система за багаж и товар на външно качване“, казва собственикът на „Хели еър“ – Георги Спасов.

В спасителния екип като парамедик е включен един от най-опитните планински водачи и катерачи у нас – Виктор Варошкин: „Докато го правиш, нямаш много време да мислиш. След това осмисляш какво се е случило. Каквото и да се е случило, ти си щастлив, че си направил всичко по силите си да помогнеш. Може би това беше голямо удовлетворение, че правим наистина това, които можем. И всъщност недвусмислено разбираш каква е необходимостта от хеликоптери, когато застанеш на терен с един страдащ човек в средата на нищото, наистина осъзнаваш това нещо колко важно е. И за теб спира да бъде някаква абстракция. Става една много конкретна необходимост“, обяснява Варошкин.

В началото на миналия януари малко след като хеликоптерите са продадени, от спасител Виктор се превръща в спасяван. Но не от български, а от словашки екип. Докато се катери по замръзналия водопад „Скакавица“, пада от 5-6 м височина върху бедрото си.

„Получих три фрактури по него с пълно прекъсване на костта в средата. Имах късмет, че имаше кръг от световното първенство в Банско, обезпечен от екипи от Словакия. За мен беше наистина огромен късмет, тъй като една наземна операция с моята травма криеше доста рискове. Някои от тях животозастрашаващи. Част от хората, които ми се притекоха на помощ, 5-6 години по-рано ме обучаваха в тяхната авиобаза. Хората го направиха изключително професионално – пратиха не един, а два хеликоптера. С един ме извадиха с лебедка, тъй като там е невъзможно да се приземи хеликоптер. С другия вече ме откараха до „Св. Анна”, казва планинския водач.