bTV Репортерите: Внимание! Некачествени и опасни знаци

Защо много от пътните знаци в България не отговарят на приетите стандарти

Ръжда, стърчащи елементи и на практика невидими нощем - така изглеждат много от пътните знаци в страната

„В над 40% от общините се слагат пътни знаци, които са компромисни или не отговарят на евроизискванията, в 20% от общините изобщо се слагат фалшиви пътни знаци“, казва Диана Русинова от Европейския център за транспортни политики.

„Мога спокойно да кажа, че пазарът някъде между 15-20% е с фалшивите знаци. Не е хич малко“, казва собственикът на фирма за производство на знаци Георги Георгиев

Улица в Мадан предизвика хиляди шеги и коментари в социалните мрежи. Иронично знаците, разположени през 10 метра, дават предимство право към гробището на селото. Не на шега обаче некачествени знаци от години са причина за загуба на човешки животи.

13 септември, 2018 г. След поредната победа с 3:0, четирима футболисти от местния отбор на Павликени са пометени от камион. Шофьорът не спира на знак "Стоп" при разклона за Горна Студена. По-късно независима експертиза посочва, че формата на табелата не отговаряла на стандарта и е възможно шофьорът въобще да не я е видял.

3 години след фаталния удар на кръстовището вече има инсталирани общо 8 стопа. Някои от тях дори се дублират.

Оказва се, че на практика всеки може да се сдобие с пътен знак. Попадаме на фирма, която произвежда всички видове.

Представям се за собственик на автокъща и поръчвам два? пътни знака.

Според сайта за качеството на знаците гарантират съответните сертификати. Изборът на продукти е широк. Освен пътни табели се продават още външни тоалетни, детски катерушки и … двуместни хеликоптери.

В офиса на фирмата ни казват, че режат знаците на плотер и отговарят на сертификатите.

За табелите плащаме общо 73, 20 лева. Получаване ги от производствения цех, където се оказва, че произвеждат и дограма.

Така само за няколко часа успяваме да се сдобием с два знака, свързани с предимството на пътя. Можем да ги монтираме, където ние пожелаем.

Вместо това обаче отиваме да установим качеството им. С помощта на експертите от Европейския център за транспортни политики тестваме различни знаци от различни производители.

„По форма са абсолютно еднакви. Имаме известно разминаване в шрифта и изключително голям компромис при единия от тази група знаци с използваното фолио“, констатира Диана Русинова от Европейския център за транспортни политики.

Когато изгасяме светлината, виждаме разликата. Тя не е видима през деня. Тя е видима през нощта.

„В момента ги осветяваме от не повече от 8-10 метра. А всъщност видимостта, която сме длъжни да осигурим през деня и през нощта за водачите при скорост от 50 километра в час е 100 метра“, казва Русинова.

„Фалшивият стоп няма да се види. При никакво положение. Аз не мога да кажа, че това фолио е светоотразяващо. Това е някакво рекламно фолио, което някой е използвал и си е направил шега с това да произведе пътен знак“, допълва експертът.

Тестваме знаците с  ретрорефлектометър. Уредът измерва способността на отразяване на знака.

Правим теста при ъгъл на наблюдение 0,33 градуса и ъгъл на падане на светлината - 5 градуса. Уредът отчита много голяма разлика в показателите – близо 20 единици. Тоест единият знак е 20 пъти по-светлоотразителен от други.

Тестваме и знака за предимство, който се оказва извън норма. И при двата знака липсва задължителната за Европейския съюз "CE-маркировка", което значи, че фолиото върху тях не може да се ползва за направа на пътни знаци.

„Най-вероятно някакво китайско фолио, което служи за рекламни цели, но не и за пътни знаци. Това е недопустимо да се слага на пътен знак“, заключава Диана Русинова.

Експертът посочва още една разлика между знаците по европейски стандарт и изработените за нас. Едните имат т.н. двойно обордяване.

„Това се прави с цел, ако не дай си Боже, ударите знака и излети към стъклото този знак може да влезе и да Ви убие буквално. Докато тук това нещо няма да се случи. Това е европейска тенденция. Виждате колко по-дебела е ламарината и колко по-качествени материали са използвани“, обяснява Русинова.

Всяка община в България като стопанин на пътищата в нея, трябва да поддържа и пътната сигнализация. И да си поръчва знаци. През 2019 г. община Перник поръчват над 500 знака от същата фирма, от която пазарувахме и ние. При получаването на пратката от общината решават да я върнат директно обратно.

 „Нямаше сертификата, изобразен върху фолиото, кой е производител на фолиото. Самите знаци като ламарина не отговаряше на изискванията.  Не бяха с обърнат борд отвсякъде. Имаше остри ръбове. По никакъв начин такъв знак няма как да се сложи в община Перник. Цената е горе-долу една и съща. По-евтините и по-скъпите знаци излизат едно и също нещо“, казва Кристиян Иванов от Организация и безопасност на пътищата към Община Перник.

Според него неотговарящите на изискванията знаци се слагат „или поради незнание, или поради безхаберност, или просто така е по-лесно“. 

Некачествени знаци има дори в най-големите ни курорти. В община Банско посрещаме чужденците с почти различни видове на всяка улица.

Например един знак, който е произведен за временна организация на движението, но се използва в постоянната организация на движението. Той би трябвало да бъде бракуван веднага, защото вече е излязъл от употреба и гаранцията му е отдавна изтекла.

Виждаме и знаци самоделки. От забраняващ навлизането в улицата се превръща в ограничителен до 50 километра в час.

„Някой е взел знаците, нарязал си е фолио и си ги е превърнал в каквото му е трябвало, ама не може. Не може да си правим такива ръчни работи. Той вече не отговаря на стандарта. И това трябва да го изхвърлим“, обяснява Диана Русинова.

Контролът на вече поставените пътни знаци е поделен – за него отговарят малките общини и подразделенията на „Пътна полиция“ в тях. За първокласната мрежа - АПИ.

От АПИ са категорични, че не правят компромис със знаците и правят и инспекция по пътна безопасност. Това се извършва от техните регионални пътни управления. На магистралите проверките са всеки месец през деня и през нощта. На първокласните и второкласните пътища инспекциите са на 3 месеца и на 6 за третокласните, казват от Агенцията.

Показват ни какви атрибути трябва да има един пътен знак - изискуемата "CE-марка" и неговият стикер, който съдържа изключително много информация като класа на светлоторазителния материал и кога е произведен. Светлоотразителният материал също подлежи на оценка.

8498 са съставените предписания за отстраняване на констатирани нарушения по пътищата от "Пътна полиция" за миналата година. Има ли такива за некачествени знаци и фалшиви знаци, обаче, оттам не могат да кажат.

Отправихме запитване и към „Пътна полиция“ колко са санкционирани общини или други стопани на пътя за некачествени знаци през годините. Общо 8498 са съставените предписания за отстраняване на констатирани нарушения по пътищата. Колко от тях са за пътна сигнализация, обаче, никой не може да каже. 

За фирмите производители пък отговаря Министерството на регионалното развитие, което е делегирало това право на нотифицирани лица.

„Нотифицираният орган извършва наблюдение, най-малко веднъж годишно, преценка и оценка на производствения контрол в предприятието на производителя, за да получи достатъчно доказателства за спазването на изискванията на стандарта EN 12899-1 при производството на продукта. След извършването на ежегодната проверка и получаване на доказателства, че изискванията на стандарта EN 12899-1 са спазени, нотифицираното лице препотвърждава сертификата, издаден на производителя“, казват от регионалното министерство.

Така на практика държавата не участва пряко в контрола на подобни фирми производители. Проверяваме в регистъра със сертификати на МРРБ. Въвеждаме единния информационен код от единствения документ, който ни издадоха при покупката на нашите знаци - касовата бележка. Регистрирани сертификати няма.  

Според собственика на фирма за производство на пътни знаци Георги Георгиев този модел на контрол не е ефективен. 

„Появяват се непрекъснато такива фирми измислени, гаражни, които произвеждат. Те обикновено пробиват в малките общини. В малките общини, където контролът почти го няма. Ако има контрол, това нещо няма да се допуска. Всеки кмет си прави това, което му е изгодно. Той не търси ефекта от знаците на пътя. Той търси да му е по-евтиничко. Да сложат нещо там де“, казва Георгиев.

„Всяка година се взимат съответните документи. Правят се съответните изпитания от Института по пътищата за сертификацията, както на фолиата, така и на метала. Правят се изпитания и на самия знак - на опън, на издръжливост, и това нещо е задължително да го правим. Това не се прави от малките фирми“, допълва Георги.

България заема едно от челните места по смъртност катастрофи в Европа.

„България все още има по 61 смъртни случая на един милион от населението всяка година. В повечето държави са около 20. Вие сте 3-4 пъти по зле от тях. На всеки загинал се падат към 4 души, които остават с доживотни травми от подобни инциденти. Това е прекалено висока цена за обществото“, казва Рик Нутенс, президент на „Юрпиън Юниън Роуд Федерейшън“.

Според Нутенс качествените пътни знаци са само брънка. Трябва комплекс от мерки – добри пътища, по-добро обучение за шофьорите и качествен контрол.

„На година в Белгия се харчат повече от 4 милиона евро за това. Службите ни постоянно следят в какво състояние са знаците и пътят. В Холандия например всеки знак, който се поставя, си има конкретна GPS-локация. Правителството там знае къде точно се намира всяка табела. Всичко това се събира в обща база данни и автоматично след 7 години, колкото е гаранцията на всеки знак, тя сама сигнализира за подмяна. Цялата информация се събира в Дейтекс – общата европейска система“, казва Нутенс.

„До 3-4 години всяка нова кола, която се появява на пътя ще притежава камера, която автоматично ще коригира шофьора, ако отклони рязко курса или превиши скоростта, защото  навигационните е-системи ще знаят къде точно се намира всяка табела и ще помагат на шофьорите. Звучи невероятно за много държави все още, но това време идва“, допълва президент на „Юрпиън Юниън Роуд Федерейшън“.  

Пътните експерти настояват за национално разследване на проблема. В момента колко точно некачествени табели има по пътища не може да отговори нито една институция в България.