bTV Репортерите: Жълтите павета - неразказани истории

Повече от век те създават необикновения облик на София

Наричат ги клинкери. Малките жълти късчета, сръчно подредени в сърцето на София.

Градът, в който буквално може да се разходите или карате автомобила си върху паметник на културата.

Паради, протести, манифестации и бомбардировки.

Танкове и автомобили. Хиляди стъпки и усмивки. 

„Всичко са видели. Откакто са положени, те са живата история на София, но не могат да говорят“, отбелязва доц. д-р арх. Валентина Върбанова от Музея за история на София.

Като едно паве, чиито инициали, учените все още се опитват да разгадаят.

Според заместник кмета Тодоро Чобанов инициалите са свързани с хората, които са се занимавали с изпичането на паветата, преди да бъдат изпратени в България.

Според майстора на паважа Лако Лаков , полагането на павета е много голям труд – всичко се прави на колене, и трябва да се пазят.

„Съмнявам се след 5-10 години, ако не се вземат мерки, паветата изобщо да съществуват заради  пукнатините в тях, те бавно растат. Няма вечни неща“, смята проф. Александър Караманов. 

Повече от век жълтите павета създават необикновения облик на София и запечатват върху себе си история.

Как се е появил този керамичен паваж в центъра на столицата?

Кал в София,

Кал до шия,

Кал в еврейската чаршия,

В Ючбунар,

В Корубаглар,

Дворци, улици, площади –

Калта нищо не пощади!...

Така изглежда София в първите години след Освобождението през погледа на Елин Пелин. И не само …

„Един много  скромен балкански град, който Иречек описва в годините след Освобождението, с  "криви, кални, неравни улици с едноетажни сгради. Българска Венеция" – шегува се той заради многото кал“, посочва Тодор Чобанов.

С по-малко от 15 000 души население и 5 главни улици, пред градската управа изниква важният въпрос  – как ориенталска София да се превърне в модерна европейска столица?

В онази епоха въобще не е имало еднозначен отговор. Имало е най-различни варианти, в това число и асфалт. Тогава вече е имало достъп до тази технология, обсъждани са гранитни или асфалтови павета, чакъл, според Тодор Чобанов.

Но появата на един символ ще я отличи от всички останали – жълтите павета.

„Тази настилка не е нова за Европа. В Унгария много градове са настлани с жълти павета. Това за нас е ново и това е приносът на тогавашното ръководство. Искали са центъра да изглежда по-луксозно, вероятно някои от нашите управници го е видял тогава в Австро-Унгария“, обяснява доц. Валентина Върбанова.

Градските легенди разказват, че паважът дошъл именно от Австро-Унгария като подарък за сватбата на цар Фердинанд.

Те обаче отстъпват пред записаното в документите, които се съхраняват в държавния архив.