Последното интервю на алпиниста Боян Петров
Човекът, който винаги искаше да надскочи себе си
17 Май 2018
Реклама
Как ще запомним Боян Петров? Последното интервю на алпиниста с големи мечти, който покори 10 от 14-те осемхилядника на планетата.
Боян Петров:
Най-голямо удовлетворение ми е донесло изкачването на Канчендзьонга, трети по височина в света, който е много сложен за разчитане. Получих халюцинации, но ги преодолях.
Над 8600 м си толкова освободен. Чувстваш, че все едно не си на този свят. Все едно крачиш на лунната повърхност. Това ми беше вторият осемхилядник. Тогава ми се отвори желанието да кача и другите. А след К2 определено стана ясно, че трябва да продължа този път, защото бях направил най-трудните върхове.
К2 е драматичен връх. Често има сезони, в които никой не го изкачва. През цялото време си на предните зъби на котките. Ангажиращ връх! Отвсякъде летят камъни, падат някакви лавинки.
Това със смъртите не ми тежи. Не е нещо, което да ме спре. Гледаш напред и гледаш ти да оцелееш, ти да се върнеш. Планините дават и взимат.
Страхът е, че оставяш празнина при близките. Страданието е за тях.
Не искам да се превръщам в герой, в пример за оцеляване, защото в един момент съдбата ще каже „Ха, тоя пък много се отвори. Дай да го притисна малко повече“.
При рака трябва да се действа бързо и безкомпромисно. Хирургия и после химиотерапия. Минал съм през всички етапи, пада ти косата... ставаш половин човек. Затова после диабетът ми се стори като усмивка. Подчиних болестта на мен, а не обратното.
Катастрофата на Кресна беше най-драматичната, защото загубих съзнание. Три дни съм бил в реанимацията и не знаеш къде си, на кой свят – на горната земя, на долната земя, къде си. Като се събудих, гледам някакви лампи над мен, викам си: „Къде съм, какво става?“.
Казах: „Гладен съм.“ Тя вика: „Чудесно!“. Докторката вика: „Рядко пациент, като се събуди от тридневна кома, казва, че е гладен.“
Честно, никога не съм се отчайвал, защото това е все едно да си отвориш вратичката на смъртта и да кажеш: „Ами аз... може ли да вляза?“ Напротив, тряскам я със замах и не искам да умирам. Ако стане, всички сме преходни, не си го смятам, че ще бъде някаква гига мега загуба. За близките ще бъде, за мен – ново измерение, нов свят.
Тайната на моя успех е, че съм постоянен, че го правя крачка по крачка и не се отказвам. Постоянство и неотказване, е тва му е ключът към тия всички върхове.
Горе не мисля за близките. Когато се прибера в базовия лагер и хвана телефона, получа СМС-и, тогава се замислям за тях. Когато атакуваш, мозъкът трябва да ти е изпразнен от проблеми.
Чувствам се готов. Рядко имам такова чувство, че всичко ми е наредено, че не страдам от нищо. Прекалено идеално ми е даже. Притеснително. Чакам някаква изненада. Никога не съм заминавал с толкова идеални условия. Отвсякъде може да дойде изненадата – може да се спънеш в базовия лагер. Не искам фантазията ми да работи в тази насока, защото това е параноя. Искам да се върна. Ако искам да довърша този проект, трябва да съм жив.
***
Боян Петров е изкачил 22 върха над 5000 метра. Без кислород и без шерпи.
През 2014 г. той става първият българин, изкачил три осемхилядника в един сезон. Включително К2, който е най-трудният. Близо една трета от алпинистите, тръгнали към този връх, никога не слизат долу. Докато на Еверест са се качвали около 5000 души, на К2 са стъпвали малко над 300.
Само 39 души в света са изкачили всички 14 осемхилядника. От тях едва 19 са го направили без кислород и без шерп. Боян Петров мечтаеше да стане 20-ият.
Гледайте цялото предаване на btvplus.bg
