.

Боян Петров: С тази сила, която има в мен, не се умира така лесно

Как се продължава напред, когато съдбата непрекъснато те изпитва?

Боян Петров никога не е гледал на себе си като на болен човек. Дори, когато е бил болен. И никога не се е разглеждал като жертва. Дори когато е бил жертва. Оцеляването не е нещо, с което се гордее. Просто често му се налага да доказва, че го може.

Деси Стоянова: Всъщност ти колко пъти си оцелявал?
Боян Петров: Абе аз не искам да се превръщам в герой... и пример за това как излизам отвсякъде, защото в един момент съдбата ще каже: “Ха, тоя пък много се отвори бе, дай да го притисна малко повече“.

Тя доста те е притискала.
Е да, но искам така да я омилостивя и да не ги говоря тия неща. Нито ги мисля, нито ги говоря. Сега правим интервю и ще го кажа, но иначе вкъщи никога няма да се замисля за тия въпроси, защото са минало.

Тия въпроси, по които Боян не говори с особена охота, влизат с трясък в живота му, когато е едва 20-тина годишен. Диагнозата е „рак“.

Точно след казармата, след една разходка просто се усетих, че има някакви странности в мен. Аз усетих просто големи размери на тестиса, бяха такива големи. Той се увеличава за една седмица. Тестисът ти става от орехче на прасковка примерно, е такова.

И аз знаех, че тук има някаква вече драма и веднага реагирах, веднага. Лекарката ми каза, че е травматично и аз казах: „Абсурд“. Отидох на следващия лекар и той ми потвърди, вика: „Постъпваш утре.“ И на втория ден ме оперираха. Просто бях бърз с реакцията.

Това беше тумор, който, ако го бях оставил още 20 дни, вероятно щеше вече да скочи и на следващия стадий на развитие на рака. При рака трябва да се действа бързо, безкомпромисно, никакви такива природни лекове. Хирургия и после химиотерапия. Така се действа.... Минал съм през всичките етапи на тежките ракови... пада ти косата, всичко ти пада, ставаш получовек. И си мислиш: „Тука ще умра ли, няма ли да умра.“

6-7 месеца по-късно Боян за втори път се удря челно в същата диагноза. Този път туморът е в окото му. Но реакцията отново е навременна.

Еми казвам си: „Така се е случило“. И се бориш, защото казваш: „Чакай бе, то няма да ми се случват непрекъснато. Трябва да ги изборя тия, които са ми се написали, някой ми ги е написал на моята сметка, че трябва да ги преживея.“ Те само ме направиха по-силен. Направиха ме по-такъв, желаещ да ходи навсякъде и да излиза жив.

И ако ракът е нещо, което Боян е надживял, една друга диагноза става негов доживотен спътник – диабетът.

Но тя като дойде след рака, на мен ми беше вече..., бях видял, че там е по-зле и това като се случи и викам: „Ох, добре. От това не се умира.“