Братята Артър и Лукас Юнсен: Заради футбола започнахме да свирим на пиано

Любимците на холандското кралско семейство изнасят концерти в Германия, Англия, Испания, САЩ, Австралия, Русия...

Братята Артър и Лукас Юнсен: Заради футбола започнахме да свирим на пиано

Реклама

Те са любимци на холандското кралско семейство повече от десетилетие, а са само на 21 и 25. Класическите пианисти, братята Лукас и Артър Юнсен, започват да свирят едва 5-годишни, а в родната Холандия ги считат за национално богатство. Талантът им не изненадва родителите им – майка им преподава флейта, а баща им свири на тимпани. Но всичко започва с любовта на момчетата към футбола, а не към пианото.

Артър: В нашата къща винаги звучеше музика – класическа, поп и мисля, че ако живееш в такова семейство, е много лесно да започнеш да свириш на някакъв инструмент. А когато ти започна да свириш, не беше само заради музиката, но и заради футбола.

Лукас: Да, през 1998-а бях на 5, имахме много добър футболен отбор и винаги гледах мачове с родителите ми. Преди всеки мач пускаха националния химн и го слушах много пъти, тъй като тогава Холандия достигна полуфинал. Много ми харесваше химна и се оказа, че майка ми има книга с песни за пиано и една от тях беше именно химнът. Предложи да ме научи да го свиря и всъщност така започнах, това беше първото нещо, което научих. Така че, футболът донякъде е виновен за това, че свирим.

Освен в Холандия двамата учат пиано в Португалия, Бразилия, Щатите и Испания. Първата им изява на сцена е преди повече от 15 години, когато учителката им по пиано организира концерти в дома си, а днес обикалят света и изнасят концерти на едни от най-престижните сцени.

Лукас: Свирили сме в операта в Сидни, в Санкт Петербург, това са неща, които винаги ще помним. Всеки концерт е важен, независимо къде е и колко е голям. Трябва да дадем най-доброто всеки път. Имали сме концерти в Холандия, Германия, Англия, Испания, САЩ, но все още не сме били в България, така че е в нашия списък.

С годините ангажиментите на братята постепенно се увеличават и днес те свирят по 5- 6 часа на ден. И двамата се стараят да живеят живота си извън музиката възможно най-пълноценно и това ги вдъхновява да свирят още по-добре.

Лукас: Много сме щастливи, че можем да правим това, което обичаме – да свирим на пиано и все пак ни остава време да гледаме спорт, да излезем на вечеря с приятели. Много е важно да имаш този баланс. Родителите ни винаги са се грижили да имаме нормално детство, също като нашите връстници. Играехме футбол, тенис. Пианото е много важна част от живота ни, но не е всичко.

Въпреки че Лукас и Артър не поемат излишни рискове, все пак има неща, които братята не си позволяват да правят, особено преди концерт.

Артър: Ако се замислиш, има много неща, които не можеш да правиш, като да играеш футбол например, защото винаги може да се случи нещо и да нараниш ръцете си. Но пък винаги може да се случи да паднем по стълбите, така че, опитваме се да живеем живота си и да не мислим прекалено много за това. Но например не караме скейтборд, защото ако паднем, ще счупим китките си. Не рискуваме излишно.

Тайната на успеха си двамата откриват в дисциплината.

Артър: Трябва да си много строг към себе си, да се упражняваш всеки ден и да си концентриран в това, което правиш. Трудно е и понякога имаме нужда от почивка, но концентрацията е най-важна за нас.

Гледайте цялото предаване на btvplus.bg