В минутите за пътешествия ще се спускаме по кратера на действащ вулкан в Чили, ще яздим як в Монголия, ще опитомим орел и ще плаваме през най-ниско разположения каньон в света в Йордания. Наш навигатор е авантюристката Зорница Шепкова.

В Монголия бяхме около 20 дни, като сами си организирахме пътешествието. Страната е огромна, 15 пъти по-голяма от България, така че за по-малко от 10 дни не си заслужава да се ходи. Населението е около 4 милиона, така че е една от най-малко заселените държави. Почти няма инфраструктура и придвижването е трудно.

Повечето хора там са номади и местят юртите си според това къде има условия за паша на животните. Местните са сърдечни и топли хора. Щом спре джипът, веднага дечурлигата излизат, посрещат те с характерната напитка кумис – ферментирало мляко от кобила. Гадничко е, но се свиква, като го опиташ два-три пъти (смее се).

Общо взето там има един град – столицата Улан Батор, където трафикът е огромен, гмеж.

Орлите се ползват през зимата за лов на дивеч – лисици, зайци... Доста големи и тежки птици са, може би 9-10 килограма.

Яздихме як. Той е симпатично и кротко животно, използват го за пренасяне на товари.

***
В Йордания бях за втори път. Първият път на по-традиционни места като Петра, където ходят всички туристи. Сега влязохме през малката Петра, където е по-диво и красиво. Посетихме и най-ниско разположения каньон в света, близо до Мъртво море е.

***
В Патагония бяхме 40 дни. Посетихме остров Наварино, който е най-южната населена точка на света, по-южна от познатите Ушуая и Пунта Арена. Там е диво място, няма заслони, почти няма маркировка. Има 38 стълба, които са на разстояние час-два един от друг. Мобилните телефони почти нямат обхват и е задължително да се регистрираш в полицията, преди да тръгнеш по 5-дневния трек. На компютъра излезе, че е имало преди нас двама българи, а ние с моята приятелка Гери бяхме първите българки по маршрута. За пет дни срещнахме само трима души.

Гледайте
цели епизоди на