Да обиколиш Земята с колело и лодка - 13-годишната епопея на Джейсън Люис
Невероятната история на "Гинес" рекордьора Джейсън Люис разказва Валерия Кръстева
21 Юни 2018
Реклама
На 12 юли 1994 г. Джейсън Люис преминава нулевия меридиан на Гринуич и се отправя на пътешествие, което ще го превърне в първия човек в историята, обиколил Земята с човешка сила.
Джейсън Люис, пътешественик: По земя използвах само вървене пеша, каране на колело и на ролери. По вода – плуване, каране на каяк или на лодка, задвижвана от педали. С нея прекосих Атлантическия, Тихия и Индийския океани. Нарекохме пътешествието „Експедиция 360“. Това не беше просто опит да направим нещо, което никой друг не е правил, но също и да демонстрираме как е възможно да пътуваме, без да използваме гориво.
В началото с Джейсън тръгва и негов приятел, Стийв Смит, от когото идва идеята за експедицията. И двамата нямат пукната пара. Нито време за подготовка.
Трябваше да вземем пари назаем и по време на цялата експедиция организирахме фъндрейзъри във всеки голям град, през който минавахме. Затова нямахме време да се подготвим физически. Шегувахме се, че ще влезем във форма, като тръгнем. Но тогава бяхме млади и можехме да си го позволим. Но ви казвам – първите няколко дни от експедицията изобщо не бяха приятни.
Пътуването отнема 13 години и близо 75 000 км. А перипетии не липсват. В Колорадо пиян шофьор блъска Джейсън и счупва двата му крака. Възстановяването е девет месеца. При друг инцидент, в открито море, Стийв почти губи живота си и скоро след това решава да се откаже. Джейсън продължава сам.
В началото се чувствах добре, защото имах цялата лодка за себе си и малкото пространство вече не беше проблем. Но бързо започна да ми липсва човешкото присъствие. В средата на Тихия океан има едно обратно течение, точно зад гърба на Централна Америка. Аз се опитвах да стигна до Австралия. Прекарах един месец в каране на лодката, но на практика стоейки на едно място. Всяка сутрин се събуждах след няколко часа сън и започвах пак от същото място, където бях и предната сутрин. Въртях педалите по 18 часа, но не помръдвах. И така ден след ден. Това беше един от най-трудните ми моменти по време на експедицията. Но осъзнах, че ако не бях продължил да се опитвам да се придвижа напред, лодката щеше да се върне още по-назад заради течението. Запасите ми от храна и вода също евентуално щяха да свършат и щях да умра от глад или от дехидратация. Така че трябваше да продължа. Това беше урок за мен. Понякога ни се струва, че не можем да продължим, че нещата са невъзможни. Но ако намерим в себе си силата и вярата да продължим, в даден момент обстоятелствата ще се променят в наша полза.
Друг труден момент се оказва преминаването от Судан към Египет.
Единственият начин да стигна беше през езерото Насър. Това става само с ферибот. Но аз нямаше как да се кача на него, затова помолих за разрешение Египетското консулство, но така и не получих отговор. Суданската ми виза изтичаше и реших все пак да прекося границата с каяка си. Бях арестуван от египетската полиция, които първо си помислиха, че съм някой глупав турист. След това намериха цялото ми оборудване – сателита ми, лаптопа, камера. Решиха, че съм от Израел и ме обвиниха в шпионаж. Тогава наистина си помислих, че никога няма да се прибера у дома. За мой късмет след три дни, точно когато трябваше да ме натоварят в камион и да ме изпратят в Кайро за допълнителни разпити, един от полицаите дойде при мен с документ на арабски и каза „Виждам, че си помолил за разрешение да преминеш езерото.“ Бяха разбрали, че историята ми е истинска и бях освободен. Извадих голям късмет.
През 2007 година англичанинът завършва успешно експедицията си. Но връщайки се у дома, осъзнава, че всичко се е променило. Той се чувства като странник в собствената си страна, затова заминава за Колорадо, където пише книга за пътуването си. Тя има терапевтичен ефект върху него. А и му помага да се срещне със съпругата си Тами. Догодина двамата планират нова експедиция заедно.
Ще отидем до един малък остров в Тихия океан, където хората живеят устойчиво от 3000 години. Моята теория е, че в страните, където има изобилие от неща, сме забравили как да живеем с малко, как да се вместим в параметрите на нашата планета. И тези хора, които живеят по този начин от поколения, могат да ни научат на това, което сме забравили.
Днес англичанинът води мотивационни лекции, пише книги и статии за списания. Поддръжник е на редица каузи, свързани с опазването на околната среда и правата на животните. Благодарение на „Експедиция 360“ името му фигурира в Книгата с рекордите на Гинес.
Това, разбира се, беше много приятно чувство. Но за мен е по-скоро средство да накарам хората да чуят това, което искам да кажа. Говоря много пред деца в различни училища и те винаги казват „О, имаш рекорд на Гинес, колко готино!“ Да, така е, но по-важното е самото пътуване и разговорите, които провокираме за околната среда. Те са много важни за бъдещите поколения.
Гледайте цялото предаване на btvplus.bg
