Работилница в Златица реставрира вековни български носии. Как се възстановява традиционното облекло, какви са особеностите на народните костюми и какво говори всеки техен елемент за човека, който ги носи – поглед назад в миналото с репортажа на Десислава Кръстева.

Андрей Тодоров, майстор в работилница „Родолюбие”:
Всичко, което стигаше до мен, беше много увредено. Ние, шопите, първи сме хвърлили потура и сме с панталон, който се казва беневрек. Беневреците са тъкани от много фина вълна и с времето не са така устойчиви, както е вълненият родопски потур.

Започнахме да ги възстановяваме, за да виждат младите неща, които са на около 150-200 години, да не губят контакт с тях, това са българските корени.

С усърдието си мъжът успява да прескочи степените чирак и калфа на изпита пред Камарата на занаятчиите.

Андрей Тодоров:
Казаха „Момче, рядко идват при нас такива хора. За да не ти губим времето, защото виждаме, че се занимаваш с нещо ценно за българите”, направо ми дадоха майсторската степен.

С игла, която е с 10-15 зъба, се взима вълна, същата по структура като носията и се започва да се работи. Тази беше в много тежко състояние, с около 150 дупки. Почти цялата съм я изградил, ръкавите бяха паднали.

Възстановяването отнема средно по половин година. Андрей подчертава, че е много важно носията да е родова – да носи знаците освен на съответния регион, но и фамилната история. Драго му е, че напоследък все повече българи се връщат към носията, но често правят грешки.

Саята мога да я видя със северняшка престилка, с добруджанска, абсолютно от цяла България, а родовата ни памет изисква всеки българин да се поинтересува от носията на неговия район, за да събере правилно комплекта. Да не се получават смешни недоразумения със северняшка престилка да се носи кюстендилска сая.

Имаме задължителни части – месалчето виждам, че все повече липсва от нашата носия, но е абсолютно задължително. Престилчицата за кюстендилската сая, има нагръдник, пояс, пафта.

Това е тракийска алджа – една от цветните в България. След Априлското въстание българите отдават почит на жертвите, като оставят цветната носия и обличат черно. Това е периодът, в който ставаме чернодрешни.

Да ви покажа един уникален елек за България. Уникална гайтания, абсолютно целият се работи на ръка.

Това е сачан – сребро, което навремето е било с много ниска проба, затова жълтее, но българите са го везали масово в носията.

Милен Георгиев, калфа в работилница „Родолюбие”:
Върху престилката се везат различни неща или се изобразяват. Флоралните мотиви са за момиче в семейството. Когато има някакви животинки, те са за момчето. А престилката зависи колко е богата момата – ако е чорбаджийка, е с много сърма върху нея, с много детайли – абе, да обира уроките.

Друга съществена част от облеклото е кенарената риза – по-груба и дебела в планината и по-фина на север. Андрей ни показва и едни от първите рокли, наследници на носиите.

Това е от модерните платове, които са дошли от Европата. Води се като една от първите градски рокли, наподобява кройката на ризата, лека, удобна.

Ако месалчето е отляво, момчето е ерген, а момата – неомъжена. По цвета на калпака също се разбира семейния статус на момъка, както и възрастта – бял за момците, кафяв за зрелите и черен за по-възрастните.

Гледайте цялото предаване на btvplus.bg

Гледайте
цели епизоди на