Ексклузивна среща с Беа Джонсън, която през 2017-a изхвърли само половин килограм боклук
"Щом възприемеш живота с нулеви отпадъци, съжаляваш, че не си започнал по-рано" - споделя французойката
21 Май 2018
Реклама
„Колкото по-малко притежавам, толкова по-богата се чувствам“ – твърди французойката Беа Джонсън, която се е посветила на живота с нулеви отпадъци. Тя набира популярност по цял свят с блога и книгата си, в които дава съвети за природосъобразен живот.
Беа: Първото, което елиминирахме със семейството ми, бяха пластмасовите торбички. Решихме, че отсега нататък няма да пазаруваме с тях и не сме го правили от 2008 година. Вместо тях си носим торбички от плат, също както нашите баби и дядовци са правили преди. Второто беше кухненската хартия. Заменихме я с парцали. След това започнахме да купуваме непакетирана храна. Използваме калъфка за възглавница за хляб и други печива. Мокрите продукти като месо, риба, мляко и сирене слагаме в стъклени буркани. В торбички слагаме брашно, сол, захар, зърнени закуски, плодове и зеленчуци. Така малко по малко елиминирахме боклука от дома си. След това започнахме да компостираме. А щом се захванете с това, може да редуцирате почти половината от боклука си.
В началото Беа среща много учудени погледи, но с времето си създава техника на пазаруване. Тя може да е от полза за всеки начинаещ в този начин на живот.
Не поглеждайте продавача в очите. Кажете „Здравейте, може ли да ми дадете 1 кг сирене в този буркан, моля?“ И през това време оглеждайте сирената. Ако си давате вид, че сте го правили цял живот, няма да имате проблеми.
Предприемчивата блогърка създава 5-степенна система за намаляване на боклука у дома.
Първо: да откажем нещата, от които нямаме нужда. Научихме се да казваме „Не“. Живеем в консуматорско общество, в което има много промоционални стоки, пластмасови торбички, сламки, безплатни подаръчета, визитни картички и какво ли още не. Когато се научим да ги отказваме, ние спираме търсенето и производството на тези стоки, както и навлизането им в дома ни, където стават боклук.
Второто правило е да намалим нещата, от които нямаме нужда в дома си и да ги дадем на обществото. Те сами по себе си са ценни ресурси и е важно да се научим да ги споделяме. Това развива и пазара на стоките втора употреба, който е важен за бъдещето без отпадъци.
Третото правило е да използваме отново. Това означава да се преориентираме към нещата за многократна употреба. Заменете кухненската хартия за парцали, хартиените салфетки - с такива от плат. Дрехите също. На нас всичките ни дрехи са купувани от магазини за втора употреба.
Четвъртото правило е да рециклираме. Но само това, което не можем да откажем, да намалим или да използваме отново. Животът с нулеви отпадъци не ни насърчава да рециклираме повече, а по-малко, тъй като вече сме предотвратили навлизането на боклук в дома с първите три стъпки.
Последното правило е гниенето, или компостирането. Има система за компостиране за всяко едно нещо, без значение дали живееш в града или на село, дали си сам или имаш семейство, дали ядеш месо или не.
Ако трябва да говорим буквално, боклукът, който Беа и семейството ѝ правят за година, не е нулев. Той се събира в ето този стъклен буркан.
Вътре са брекетите на сина ми, част от тоалетна хартия, с която съм избърсала малко силикон и вече не може да се рециклира, уплътнител от буркан, етикети от плодове и зеленчуци, опаковки от контактните лещи на съпруга ми, стикер, който е бил залепен на шкафовете, а черното нещо е от слушалките на сина ми.
За десетте години, откакто прилага този начин на живот, французойката се е отказала от всички неща, които е купувала преди. Казва обаче, че те не ѝ липсват.
Хората мислят, че животът с нулеви отпадъци означава лишение. Ние всъщност сме открили алтернативи, които сме щастливи да използваме в дългосрочен план. Например преди купувах слепени бисквитки за децата. Но сега открихме място, където продават здравословни, органични, домашно приготвени бисквитки, които имат много по-добър вкус. Така че изобщо не ни липсват продуктите, които освен че имат ненужни опаковки, са и по-скъпи. Открихме, че така спестяваме 40% от бюджета си. Четири-нула! Моят съпруг вярва на числата и едва когато осъзна колко спестяваме по този начин, прегърна идеята и никога повече не се усъмни в моите методи.
Отдръпвайки се от консуматорското общество, Беа открива един по-лесен и по-добър живот за себе си и семейството си.
Благодарение на това ние открихме живота, базиран на преживяванията, вместо на материалното. Открихме живот, който е фокусиран върху това да бъдеш, а не върху това да имаш. И щом възприемеш живота с нулеви отпадъци, единствено ще съжаляваш, че не си започнал по-рано.
