Георги Глушков за пътя на едно момче от Трявна до баскетболния връх NBA

През какви трудности е преминал спортистът и как от социалистическа България се свиква с живот в свободна Америка?

Георги Глушков за пътя на едно момче от Трявна до баскетболния връх NBA

Реклама

Георги Глушков:

Като юноша не бях толкова висок и толкова сръчен, колкото връстниците си. Периодът беше такъв, че се търсеха по-високи играчи. Няколко спортни училища не пожелаха да ме вземат. Взеха ме в Ямбол. Треньорът Симеон Варчев видя в мен качества.

Бях сам и исках да се върна вкъщи, но майка ми и треньорът казаха, че това е първата трудност в живота ми и ако се огъна, значи ще се огъвам цял живот.

Сега нося 52 номер обувки, тогава бях 45-46. По магазините нямаше обувки, рязахме ги отпред.

Не исках да ходя ЦСКА, защото се чувствах добре в Ямбол. Бях основна фигура в отбора, залата беше пълна, имаше ентусиазъм. Затова повторих 11-ти клас, за да остана още една година.

Американците дойдоха със сериозно предложение и преговорите за мен се водиха на третия етаж в БСФС. Искаха да ме вземат за четири години, но нашите ръководители решиха, че ако се развия добре, парите ще са малко. Тогава американците предлагат договор за две години. Някой ден ще покажа договора.

Мисля, че платиха трансферна сума 250 000 долара. От тези пари видях малко. Имах заплата, колкото на българския посланик – 1500 долара.

Не бях подготвен за мащабите на NBA. На летището се оказа, че ме чакат много журналисти.

В Европа обядвахме и вечеряхме заедно. За всички имаше еднакво меню. Там ти дават 38 долара на ден и се храниш където искаш и когато искаш. Мачовете завършваха около 23 часа и нямаше време за ресторанти. Затова минавахме през „Макдоналдс“. На другия ден се ставаше в 5 часа, за да летим за следващия мач.

За 30 дни се изиграваха 20 мача, а в следващия месец – 10 мача.

Първият мач срещу Меджик Джонсън ми даде представа какво е NBA. Залата беше с 16 000 места. Почувствах, че съм на небето.