През 1998 г. лични данни на испанеца Марио Костеха Гонсалес са публикувани в два броя на вестник "Ла Вангардиа", чиито архиви по-късно са качени в интернет. Става дума за обява за продажба на къщата му на търг заради дългове към държавата на Гонсалес. 16 години по-късно мъжът вече е изплатил дълговете си и не желае тази информация да се показва в търсачката при изписване на трите му имена в Google.

Тогава той иска две неща – да се разпореди на вестника да премахне посочените страници или да измени съдържанието им така, че името му да не излиза като резултат в тях, както и при търсене в Google те да не се появяват. Мотивът му е, че присъствието на името му в подобни публикации вече е невярно, след като той е изпълнил задълженията си към държавата.

На 13 май 2014 г. съдът на Европейския съюз взима решение, че Марио Гонсалес има правото да бъде забравен и се съгласява с испанската агенция за защита на данните, че Google трябва да изтрият връзките към г-н Гонсалес.

По темата в студиото гостува адвокат Жулиета Мандаджиева, която сподели:

Първо трябва да уточним кои данни са лични. Това е всяка информация, която може да бъде свързана с вас по начин, че аз да разбера кои сте вие. Например моето име е рядко срещано и ако знаете къде работя, можете да ме идентифицирате. Но ако се казвам Иван Петров, това няма да е толкова лесно.

След месец май понятието за лични данни ще се разшири.

Винаги ще се търси баланс. От една страна е правото на обществото да знае, а от другата – неприкосновеност в личния живот и защита на личните данни. За политиците натежава правото на обществото да знае.

Google има много ясна процедура, защото те са пионери в правото да бъдеш „забравен“. Съобщават и колко процента от молбите се уважават. Засега са около 50%.

Понякога данните не могат да се изтрият. Например банките са длъжни да пазят информацията за вас поне пет години след като сте престанали да бъдете техен клиент.

Гледайте
цели епизоди на