.

Историята на една многодетна майка, която вместо да пече сладкиши в кухнята, бърка цимент

"В Париж изкарах 10 дни и веднага получих предложение за работа. Децата ми обаче са тук и все още учат" - споделя Янка Попова

Деси: Показвали сме ви много истории на хора с нетипични професии. Не сме ви показвали обаче майка на четири деца, която от 17-годишна работи в строителството.

Сашо: За нея казват, че е майсторка на мистрията и маламашката. Доказателството за това е и участието ѝ това лято в планова реконструкция на Айфеловата кула. След края на ремонта тя получава предложение за работа от голяма френска строителна компания. Защо го отхвърля и се връща у нас, разказва колегата Камен Лисички.

По-голямата част от живота на Янка преминава не в кухнята, а на строителната площадка. Вече почти 25 години тя е единствената жена в бригадата.

Янка Попова: За първи път се качих на скелето, когато бях на 17 години. Завърших средно образование и по-голямата ми сестра вече беше започнала този занаят да работи. С нея тръгнах и помагах. Наистина ми беше много интересно и имах желание да се науча.

Преди години френски инженери я канят да участва в реновирането на Айфеловата кула. Боядисва вековните железа в града на любовта, висяща като паяк на десетки метри височина. Не закъснява и изненадващата оферта за постоянна работа там.

В Париж изкарах 10 дни и веднага получих предложение. Децата ми обаче са тук. И все още учат.

Най-трудният период в живота на майсторката е студентският. Тогава е била разкъсана между скелето и уроците по педагогика в Югозападния университет.

След като завърших, наистина имах голямо желание да стана педагог, за да обучавам и да работя с деца, но заплащането беше много ниско. Докато учех, работех и доходът с това нещо беше три-четири пъти по-голям от този на учител.

С времето работата ѝ потръгва, а обектите стават повече. Вместо с чистата работа зад бюро, Янка привиква с миризмата на бои и мръсните петна по работните ѝ дрехи.

Никога не съм мислела, че това ще работя, но животът така те завърта, че в един момент ти става постоянна работа.

Най-много я бива във фините работи – шпакловането и декоративни мазилки. В бутането на стени обаче също е много добра. Янка не дели работата на мъжка и женска. Обградена е от млади хора, които сама е обучила и назначила на работа към нейната бригада. Когато не са на училище или на лекции, децата на Янка често пътуват с нея и се включват в работата – който с каквото може.

Най-големият син следващия месец ще направи 20 години. На втория му предстои абитуриентска. Спортува канадска борба – миналата седмица стана вицешампион на световното първенство в Анталия. Голямата дъщеря е девети клас и учи компютри, а най-малката е в четвърти клас. Всички са много добри и много готини.

Семейството на Янка има сериозен принос за прираста на населението, въпреки че някои от роднините ѝ са намерили късмета си в чужбина.

Ние сме четири сестри и един брат. В момента две от сестрите ми са в Испания. Аз брат ми и голямата ми сестра, която ме въведе в занаята, сме си тук, в България. Малката сестра в Испания е сомелиер там и тази година взе диплома за сомелиер на саке в Япония. Най-голямата сестра също има четири деца, като две от момичетата са близначки. Втората ми сестра има трима сина, а брат ми има три момиченца.