Какво е флекситарианска диета и защо е важна за бъдещето на планетата?

Професор Марко Спрингман от университета в Оксфорд твърди, че ако ограничим консумацията на месо, можем да спасим планетата от климатичен Апокалипсис

Какво е флекситарианска диета и защо е важна за бъдещето на планетата?

Реклама

Ново научно изследване показва, че е необходимо драстично намаляване на консумацията на месо, за да се спасим от климатичен Апокалипсис. Колко точно трябва да намалим телешкото и свинското, как това ще се отрази на земеделието в глобален мащаб и как това ще спаси планетата – разказва водещият професор в изследването на Оксфорд, Марко Спрингман. С него по Скайп разговаря репортерът Валерия Кръстева.

Ако всеки един от нас намали драстично количеството месо, което яде, Земята има шанс се спаси от климатичен Апокалипсис. Това твърди най-обширното проучване до момента за влиянието, което хранителната система оказва върху околната среда. То е водено от Марко Спрингман, професор от университета Оксфорд.

Ние открихме, че ако не направим нещо, влиянието, което хранителната система оказва върху околната среда, ще нарастне с 50 до 90% до 2050 година. Тоест тя ще е преминала всички възможни граници, които позволяват безопасен живот на планетата. Ще има много повече вредни емисии. Ще има по-голям шанс да се случват природни бедствия. Ще се използва много повече земеделска земя, което ще се отрази на био разнообразието, горските биоми и водните ресурси. Ще използваме толкова много тор, че ще се получат „мъртви зони“ в океаните. С две думи, човечеството ще бъде в много лоша ситуация, ако не се направи нещо.

Екипът на проф. Спрингман открива три основни посоки за по-добро бъдеще – промени в начина на хранене, технологичен напредък в управлението на земеделските земи и намаляване на излишната храна. За да се държи увеличаването на глобалната температура под 2 градуса до 2050 година, има нужда от сериозно намаляване на консумацията на месо и млечни продукти. Именно това е в основата на т.нар. флекситарианска диета.

Позволени са една порция червено месо на седмица. То може да е телешко или свинско. Ако сравним с количеството, което ядем в момента, това означава намаляване с близо 90%. Други животински продукти също могат да се приемат, но отново в доста намалено количество. Пилешко месо и риба могат да се ядат най-много през ден. Трябва да се намалят наполовина яйцата и млечните продукти. Те могат да се заменят с плодове и зеленчуци, с бобови растения, ядки и семена.

До 2050 година се очаква населението на Земята да достигне близо 10 милиарда души. Тяхната прехрана би била възможна, само ако има промяна в начина на консумиране и произвеждане на храна. За намаляване на земеделските площи важна роля играе и правителството.

Всеки може да промени начина си на хранене, но земеделската индустрия също има нужда от побутване в правилната посока. Трябва да има стимули, които да накарат фермерите да произвеждат по-здравословни и устойчиви продукти, вместо зърнени култури или добитък. Това няма как да стане без политическа намеса. Например Европейският съюз има обща политика относно земеделието и тя често не съответства на климатичните или здравословните аспекти на производството на храна. Затова имаме нужда политиците да подкрепят идеята хранителната индустрия да стане по-устойчива.

Професорът вярва в положителния сценарий за бъдещето на планетата и вижда положителни примери навсякъде.

Ако говорим за технологични промени, добър пример дава Израел, където водата, въпреки че е малко, се използва много ефективно. В Холандия пък торовете се следят внимателно. Държи се под контрол количеството тор, което се използва, както и това колко всъщност е нужно. Във Великобритания се справят отлично с проблема с изхвърлената и излишна храна. Колкото до промените към по-растителна диета, те вече се случват в големите градове. Особено сред младите. Вижда се тенденция при тях към по-вегански или вегетариански режим. Така че въпросът сега е този устойчив начин на живот да стане достъпен за всички хора.

Гледайте цялото предаване на btvplus.bg