Кели Хенсън: В България публиката пееше всички песни с нас. Това не се случва навсякъде!

Истината за "Форинър". Ексклузивно с фронтмена на групата - Кели Хенсън

Кели Хенсън: В България публиката пееше всички песни с нас. Това не се случва навсякъде!

Реклама

Екипът ни се запознава с легендарните рокаджии в Ню Бъфало, щата Мичиган, където всички билети за участието им там отдавна са разпродадени. Рядкост в световната музикална история е банда, която многократно е сменяла членовете си, да се радва на толкова голям интерес. Заслуга за това има и вокалистът Кели Хенсън, който достойно заема мястото на оригиналния глас на групата – Лу Грем.

Кели, какво означаваше за теб присъединяването ти към "Форинър" през 2004-та?
Знаех, че това ще промени много неща за мен. Не бях пътувал от 13-14 години, записвах в студио в Лос Анджелис… Но преди това съм правил турнета и бях наясно с предизвикателствата и какво предстои. Това, което никой от нас не подозираше, е, че нещата ще се изстрелят с такава скорост, и то за толкова кратко време. И успяваме да поддържаме тази лудост…

Как се чувстваш като лицето на групата, като една от основните енергии на сцената?
Не знам дали мисля за себе си по този начин. Знам, че всички ние сме един екип. Но аз имам своята част от това, своята отговорност. Никога не съм бил такъв човек - да кажа “хей, аз съм певецът, аз съм най-важният...” или нещо подобно. По-скоро се опитвам да дам най-доброто от себе си, да стоя на сцената и да пея възможно най-добре, и да забавлявам хората максимално. Това е, което ме интересува най-много.

Последните години са много динамични за "Форинър", точно както е било и през 80-те години. Как поддържате това темпо?
През 80-те наистина групата е била на върха на славата – пълнили са цели стадиони. Но и сега е чудесно, и мисля, че успяваме да се задържим в тази страхотна форма, защото репертоарът е наистина невероятен. Ние сме група с много енергия на сцената и работим много сериозно за това. Мисля, че хората го усещат.

Преди всеки свой концерт музикантите от бандата отделят между половин и един час, за да се срещнат лично с най-запалените си фенове. Днес около двеста души са си купили VIP билети, за да могат да се зазпознаят лично с любимците си.

Много хора харесват музиката на "Форинър" от първия ваш запис през 70-те, някои от тях са тук и тази вечер, за да ви чуят. Как мислиш - кое е това, което не се е променило оттогава?
Това, което не се е променило, е, че песните все още са страхотни. Това, което представяме, е също страхотно, затова работим много и постоянно. Е, някои неща са се променили, малко по-възрастни сме… но ентусиазмът ни не е намалял. Част от хората от публиката също са по-възрастни, но имаме и много млади фенове, които тепърва откриват групата или ни слушат в последните 10-15 години. Така че - някои неща се променят, но други - остават.

Малцина знаят, че "Форинър" от години не правят саундчек преди участията си. Екипът на бандата неброява близо сто души - всички са заедно от много време, а музикантите са уверени във всяко действие на своите колеги и всяка нота от репертоара си.

Има ли все още неща, които могат да те изненадат или такива, които да те накарат да излезеш от зоната, където се чувстваш удобно?
По-малко, отколкото преди. Има неща, които могат да ме объркат и да ме разсеят, но част от работата ми е да не позволяват това да се случи. Или да реагирам така, че това да донесе добавена стойност на шоуто, вместо да отнеме от забавлението. Защото понякога нещо инцидентно може да бъде много положително - аз мисля в тази посока.

А каква е социалната роля на това, което правите? Знам, че работите с много училища в цяла Америка и участвате в различни социални каузи. Защо това е важно за вас?
Аз съм продукт на държавната образователна система. Когато бях ученик, в училищата имаше чудесни програми за музика, изкуства, дори за физическо обучение, а сега в Америка много от тези програми вече ги няма поради липса на средства. За съжаление, това се отразява лошо на хората, които учат в момента, а аз помня колко много ми даваха тези програми на мен. И тъй като съм музикант, мисля, че това е сферата, в която можем да бъдем полезни и да заявим позицията си. Работим с ученически хорове, които пеят заедно с нас на сцената и след това призовават хората от публиката да се свържат с училищните настоятелства и да ги помолят да не спират финансирането на музикалните пограми с класовете им. Всичко това е много свързано с нашата работа. Има много училищни програми и училища - като цяло, както и заплащането на учителите - за които мисля, че са ужасно несправедливи. Всичко това е нашият скромен начин да допринесем за добра промяна.

Защо предпочитате да правите турнета, вместо да записвате в студио?
Не мисля, че е въпрос на предпочитание. В днешно време е много трудно да направиш цял албум. Последният, който записахме през 2009-та, отне една година от живота ни, докато същевременно бяхме на турне в Америка и в Европа. В деня, в който излезе албумът, всеки можеше да го свали безплатно в интернет. Това е много обезкуражаващо за някой, който е отделил една година, за да запише този албум…

За съжаление, в момента да правиш нова музика не е толкова печелившо, колкото беше преди. Слушането на едно парче носи по-малко от един цент - ще ти дам пример: от една песен моят дял е 20 и няколко процента. За 42 хиляди слушания на песента, аз печеля 42 цента. Трудно е да се живее от това. Така че - за нас е необходимост да правим концерти, групата съществува заради хората, които идват да ни слушат. Затова пътуваме толкова много. Много би било хубаво да правим турнета 3-4 месеца, а в останалите 7-8 месеца да записваме албум, това би било страхотно. Но се налага да се вместваме в по-малко време, за да правим нова музика.

На 8 май "Форинър" ще се върнат за втори път в България, за да изнесат концерт пред родните рок фенове в Арена Русе. Кели Хенсън пази ясни спомени от първата си среща с българската публика.

Ние сме свирили в София и преди, и наистина много ни хареса. Това, което ме срази, е, че по време на шоуто чувах публиката как пее песните ни – всички песни, от началото до края. Това не се случва навсякъде и за мен наистина беше невероятно да го преживея в България. А и се радвам, че тази година ще бъдем там в малко по-топъл период от годината. Така че ще бъде хубаво да видим повече неща.

Гледайте цялото предаване на btvplus.bg