.

Колко тона храна се изхвърля всеки ден?

И как едно българско безплатно мобилно приложение се бори с този проблем?

Всеки ден огромни количества хранителни продукти биват изхвърлени. В рамките на Европейския съюз 88 милиона тона храна отива на боклука всяка година. Междувременно милиони хора по цял свят гладуват.

Цанка Миланова, изпълнителен директор на Българска хранителна банка:
За една година се произвежда с 1/3 повече храна, отколкото е необходимо, за да се изхрани световното население. Това е ясно, че води веднага до излишък – храна, която ще бъде унищожена. Ефектът и отпечатъкът е в много посоки. На първо място, тази храна, ако бъде изхвърлена, ще пострадат хора, които въпреки че има много храна, все пак гладуват. От друга страна, много рядко се замисляме за ефекта върху околната среда. Храната, която се изхвърля на сметището, гние, отделя метан, който е 20 пъти и повече по-отровен от газа, който изхвърлят автомобилите… 1 кг ябълки, произвежда 4,5 кг емисии на въглероден двуокис – много по-отровен дори. На трето място, има сериозни затруднения в бизнес средата.

Българската хранителна банка съществува от 2012 година. Тя събира, складира и раздава дарени хранителни продукти с кратък срок на годност към десетки хиляди нуждаещи се от цялата страна.

Валерия Кръстева, репортер:
Това е един от складовете на Българската хранителна банка. В момента тук има продукти като олио, ориз и различни консерви. Помещението почти никога не е препълнено, защото в момента, в който дарители оставят храна, тя бива препратена към хората в нужда по най-бързия начин.

Цанка Миланова:
Средно годишно 90 са компаниите, които избират да дарят излишната си, но все още годна храна на Хранителната банка. Благодарение на тези количества, те се движат между 270 и 300 тона годишно, над 30 000 души в нужда от 80 населени места в страната ни имат възможност да получат допълнително хранително подпомагане. Това правим с помощта на повече от 60 наши организации-партньори.

Пречка за набирането на повече дарители се оказва българското законодателство. След като през 2017 г. беше премахнато ДДС-то върху дарена храна, сега е задължително маркирането на всяка потребителска опаковка с текст „Дарение. Не подлежи на продажба“.

Илиян Йорданов, координатор Маркетинг и набиране на средства в БХБ:
Проблемите са два. Първият е, че този стикер ще закрие голяма част от важната потребителска информация. Вторият въпрос, който възниква за решаване, е свързан с многото ресурси, които се изискват, всяка една такава кутия да бъде отворена, всяка една индивидуална опаковка да бъде извадена, да бъде маркирана, отново прибрана, всяка от тези кутии да попадне в уедрена опаковка и уедрените опаковки отново да отидат в палет, преди дарението да може да стигне до своите получатели. Всеки един дарител, с когото сме разговаряли, споделя, че разходът на време и ресурси, за да бъде разопакован всеки един продукт до индивидуална опаковка, маркиран и опакован отново, е значителен разход за тях.

Има ли спад в даренията?
Около 30% за тази година.

По данни за Европейския съюз заведенията за обществено хранене и магазините изхвърлят съответно 12% и 5% от ресурса си. Най-голям дял, а именно 53% от разхищението, идва от домакинствата. Преди две години българска компания разработва безплатно мобилно приложение, което цели да улесни семействата при пазаруването.

Иво Димитров, създател на мобилно приложение за рационално пазаруване и пестене на храна:
То ни помага да планираме пазаруването в процеса на самото пазаруване, а и след това да следим всичката храна, която сме закупили, така че да я използваме, преди тя да се развали или да изгуби вкусовите си качества. Към момента имаме около 2000-2500 потребители, основно във Великобритания, където стартирахме и където срещнахме много гореща подкрепа и интерес към нас, както от потребители, така и от различни организации.

Ганка е запален кулинар. Използва приложението от година и вижда промяна в начина си на пазаруване.

Ганка Динева, учител:
Аз вече имам създаден списък на продуктите вкъщи, които имам. Когато отида в магазина, примерно искам да правя някаква супа и ми трябва месо, виждам имам ли това месо, имам ли лук, трябва ли да купя лук. Не е задължително да помня всички тези подробности. Ако има нещо, което ми трябва задължително и което вече съм помислила вкъщи, имам друг списък, в който стои „Да купя“ списък.

Благодарение на мобилния дневник, месечните ѝ разходи за храна също са намалели значително.

Ганка:
Преди съм изхвърляла повече от 20% от храната, която съм купувала. В момента изхвърлям не повече от 5% от храната, която влиза вкъщи. Може би средно изхарчваме около 400 лева, което приблизително значи, че около 70-80 лева спестяваме на месец.

От хранителната банка се надяват, че законодателството ще се промени и ще улесни фирмите, които искат да дарят храна. Всеки отделен човек може също да помогне за решаването на този глобален проблем с парично дарение, доброволен труд или просто като пазарува разумно.

Цанка Миланова:
Да влезем със списък за пазаруване, да не се отклоняваме от намеренията си и от това, което знаем, че ни е необходимо на трапезата. Ако видим изгодна промоция, не е необходимо да се възползваме винаги от нея, защото неизменно купуваме нещо, което ни е в повече като храна. Плащаме по-малко за него, но пък това е много къс път част от тази храна отново да отиде на боклука.

Гледайте цялото предаване на btvplus.bg