Комплимент, свалка или сексуален тормоз – къде минава тънката граница и чувстват ли се защитени жените у нас?

Гости в студиото на "Преди обед" по темата са Ася Демирева, Кали, Елена Кръстева и Геновева Тишева

Комплимент, свалка или сексуален тормоз – къде минава тънката граница и чувстват ли се защитени жените у нас?

Реклама

На 5 октомври 2017 г. New York Times разбуни духовете с признания на две актриси, които обвиняват продуцента Харви Уайнстийн в сексуален тормоз. След това се оказа, че той е канил в хотелската си стая много жени с обещания за шеметна кариера.

Последва вълна от признания с хаштаг #MeToo (Аз също) и на бял свят излязоха подобни истории не само в шоубизнеса, но и в спорта, политиката...

Гости в студиото на "Преди обед" по темата са Ася Демирева, Кали, Елена Кръстева и Геновева Тишева.

Журналистът Ася Демирева:
Бях в шести клас и отивах рано сутринта на училище, когато един чичко ми сграбчи гърдите на улицата и отмина. Бях в шок и се чудех дали се е случило или си въобразявам.

Години по-късно, в първия ми работен ден шефът ме заключи в кабинета си, като преди това беше опипал гърдите ми с думите „Аз само да ти направя масажче“. Колежките започнаха да чукат по вратата и така ме спасиха. Аз си тръгнах веднага, вървях 7 километра до нас в един дъжд без чадър. Като чу историята, баща ми каза „Ще го заколя“. Ето затова понякога жените мълчат.

Певицата Кали:
Аз не съм мълчала. Преди години пеех в едно заведение и три момчета, редовни клиенти, ми предложиха да ме закарат до вкъщи. Е, не тръгнахме към вкъщи, а към хотел около Кремиковци. Каквото имаше да става, стана. Не съм се противила, защото можеше и да не се прибера. Един месец всяко докосване от мъж беше голяма травма за мен. Казах на приятеля си и той естествено много се ядоса. Помолих го да не предприема нищо, защото не се знае на кого ще попадне.

По-лековерните хора, по-доверчивите сякаш ставаме по-лесно жертва на насилниците. Трябва да внимаваме с кого, къде и в кои часове излизаме.

Това беше преди повече от 20 години. Подавала съм жалба навремето за физическо насилие над майка ми. Полицаите казаха „Като няма смърт, какво да направим? Като ви бият, бийте и вие!“.