Моето 300-килограмово тяло: историята на 21-годишния Самуил Александров от Русе

Да отслабнеш 145 килограма за 1 година!

Моето 300-килограмово тяло: историята на 21-годишния Самуил Александров от Русе

Реклама

По данни на Световната здравна организация България е на пето място в Европа по затлъстяване при децата. Статистиката сочи, че 200 хил. българчета са с наднормено тегло, а 67 хиляди страдат от затлъстяване.

Самуил Александров е едва на 21 години, а само преди година е тежал близо 300 килограма. От малък той бяга от проблемите с помощта на храната. Стига се до момент, в който близо година не излиза от вкъщи - обездвижен и депресиран. Отчаяна, майка му пише пост във Фейсбук, в който търси помощ и спасение за своя болен син. "Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се", пише тя.

На призива на тази майка откликва фитнес инструкторът Чудомир Григоров от Пловдив, който се заема безвъзмездно с каузата да промени живота на Самуил.

За пътя от отчаянието до надеждата, за затвора на едно почти 300-килограмово тяло, разказва репортерът Камен Лисички.

Самуил:
Още в ранна детска възраст се появи този мой проблем с килограмите, с който се боря вече 21 години. Когато бях малък, естествено имаше много подигравки по мой адрес заради външността ми. Точно тогава започнах да трупам много голяма агресия, която се изливаше не към когото трябва, а към моите близки. Те не заслужават това нещо.

Много трудно ми беше да се впиша в средите на връстниците ми и винаги съм бил различният, отхвърленият.

Наказвах света навън, че е толкова лош с мен, като наказвах себе си чрез храната. След една определена възраст почти не излизах. Седях постоянно затворен в стаята си. От компютъра до хладилника и обратно – това ми беше единственият маршрут.

Товарът по този път натежава. Когато е на 17, Самуил вече тежи 170 килограма. Тогава се започват и паник атаките.

Не знаех даже, че е паник атака и не знаех какво точно се случва с мен. Започнаха вибрации, изтръпвания на крайници и аз се изплаших и не знаех какво точно да направя. Просто знаех, че като спре това нещо, не искам никога повече да се връша. Обадих се на майка ми, тя изпрати линейка, дойде заедно с нея и ме прибраха вкъщи.

От страх да не получи нова паник атака, Самуил прекъсва обучението си в Музикалното училище в Русе и се заключва в дома си. Година и половина не излиза никъде.

Тогава беше периодът – най-най-най тежкият период, в който бях достигнал умопомрачителните 300 килограма.

Сутрин ставам – храна, храна, компютър, храна и през целия този маршрут, който минавам от компютъра до храната и обратно, ми тежеше с всяка хапка все повече и повече. Опитвах се да се абстрахирам от действителността и да се правя, че не виждам. Бях в състояние, в което не можех да отида до тоалетна, без да се изпотя и изморя.

Осъзнал, че е достигнал критичната точка, Сами решава да потърси медицинска помощ.

Резултатите от изследванията шокираха медиците – лекарката тогава каза, че не е виждала човек с толкова висок инсулин, без да има диабет, в преддиабетно състояние. Тези думи ме уплашиха много. Бях решил да променя нещо в себе си и да отслабна, просто защото ми се живееше.

Всяка вечер ставах посред нощите да ям, колкото и странно да звучи. Изяждах огромни количества храна, немислимо огромни. И може би майка ми не знае, но аз я виждах как почти всяка нощ плаче в стаята си.

Тя готвеше здравословно – без висококалорични храни, но аз винаги намирах начин да не ги ям и да си намирам нещо друго. Постоянно ми говореше нещата, които ми ги казват всички. Но аз не исках да слушам никого, дори нея.

Майката на Самуил:
Винаги съм се чувствала аз виновна, защото не мога да намеря път. Казвах си „И аз се боря с наднорменото тегло и нямам успех“, но не това е най-важното. Аз съм се реализирала в живота си, но ако не видиш детето си щастливо и пълноценно, значи ти си се провалил.

Самуил започва медикаментозно лечение, благодарение на което сваля скромните 20-30 килограма до миналата година. Въпреки това събира смелост да започне да излиза от вкъщи, но се появява друг проблем.

Самуил:
Имах декубитални рани по краката. Те се получават от обездвижване и слабо оросяване на краката с кръв. Боляха 24/7 и бяха постоянно отворени. Една се затваряше, друга се отваряше веднага. Трябваше да отслабна много бързо, за да се затворят, тъй като те кървяха и сълзяха постоянно.

Докато майка му превързва раните му, двамата попадат на репортаж по телевизията, в който разказват историята на най-тежкия българин.

Майката на Самуил:
Казаха „той е най-тежкият българин – 250 килограма“, а примерно малко преди това Сами го бяхме теглили и той ме погледна и каза „Мамо, аз ли съм най-тежкият българин? Тежа 276 кг.“. И аз извиках „Не знам“.

Самуил:
Начинът, по който беше представен този човек, беше подигравателен. Тогава майка ми реши да направи нещо и ми каза: застани да те снимам.

Гледайте цялото предаване на btvplus.bg