Не/зависимите: Началото на пътя към възстановяването на Николай Антонов, Мартин Раданчев и Николай Петров
Ред, дисциплина и отговорности - началото на добрите навици
25 Юни 2018
Реклама
Николай Антонов, Мартин Раданчев и Николай Петров са героите на "Не/зависимите" в този сезон. Днес започваме да следим какво се случва с тях по време на лечението им и ще видим първите часове след настаняването им в терапевтичния център. Автор на поредицата е Ралица Стефанова.
Александър Илиев, управител на терапевтичния център за лечение на зависимости:
Подходът към всеки, който се лекува, е различен, защото това е свързано с начина на живот и с вярвания. Хората, които употребяват наркотици, имат един начин на живот. Трябва да се работи с това. И те трябва да се научат да живеят малко повече по правилата.
Хората, които употребяват алкохол, малко или много, живеят по правилата. Алкохолът е общоприет, купува се от магазина, не трябва да звъниш на някого, да викаш дилър да ти го донесе и така нататък. Там работим с нещо съвсем различно.
Статистиките са следните – човек, който е зависим от алкохола и наркотици, има средно около трима души, които се грижат за него. В нашата професия ги наричаме заложници. Един зависим взема трима заложници около него, които правят неща вместо него.
Грижата и любовта на близките обикновено се превръща в това, което наричаме дундуркане. Налице е вдетиняване и правене на всичко за зависимия.
Ключът към оздравяването на зависимия е грижата и любовта. Защото това, което целим, е той да започне да си дава същата тази грижа и любов към себе си, но това трябва да стане отвън навътре. Не отвътре навън.
Николай много лесно се адаптира. Той е много социална личност и много лесно се адаптира в обстановката. Той усети, че е на място, където не трябва да се защитава, не трябва да е агресивен, защото хората около него не са агресивни. И може да се отпусне и да бъде себе си. Той е невероятно добър човек, който е готов буквално да даде залъка от устата си на друг, да помогне на всеки. И това е нещо, което е характерно за повечето зависими, между другото. Те са страшно добри хора. Много чувствителни.
Николай от много малък започва да тренира с хора, които са били по-големи от него с няколко години. Опитва се с поведението си да ги впечатли. Ако са на лагер и решат да пият бира, той ще изпие няколко, за да впечатли по-големите батковци.
До голяма степен славата му е изиграла лоша шега. Парите са дошли изведнъж в неговия живот и той не е знаел какво да ги прави. И е започнал да си позволява малко повече.
Както и нещо, което се забелязва при спортистите, когато кариерата приключи. Той не знае какво да прави след това.
Подходът в терапията на Николай ще бъде, както при всички: с много грижи, любов и с надежда. Той трябва да започне да си взема от нашата надежда и от нашата грижа, за да може да я приеме за себе си. Но има и индивидуален план за него. И екипът следва този индивидуален план.
Мартин иска промяна. Не знам доколко е наясно, че тази промяна е свързана със спирането на употребата на наркотици. Когато имаме някой, който е по-млад, като Мартин на 24 години, много трудно може човек на тази възраст да си представи начини на разпускане, които да не са свързани с употребата на алкохол или наркотици.
В случая на Мартин аз съм почти сигурен, че той иска да се промени, но не смята, че това до такава степен е свързано със спирането на употребата. Може би по-скоро как да се научи да контролира употребата, което е напълно невъзможно. Ако Мартин употребява по начина, по който употребява, това е. Няма как той да се научи да употребява по различен начин – контролирано, само по празници, по Нови години и по рождени дни. Няма как да стане това.
Наркотиците, които се употребяват в момента, са тези дизайнерски дроги, стимуланти, „пико”, което е неговият избор. Той го е правел, защото хората покрай него са го правили. Мартин е отключил съпътстващо заболяване вследствие на употребата. И това е нещо, с което допълнително трябва да се работи.
Това, което би било трудно за лечението на Мартин, е постоянството. Лечението е един процес, в който човек трябва да е постоянен.
Първото впечатление, което Ники Петров направи, бе на някой, който вече не може да продължава по този начин. Няма право на грешка. В неговия случай, ако той не продължи да се лекува, буквално ще си замине.
В неговия случай не трябва да го убеждаваме, че има проблем. Той го знае, той го усеща чисто на физическо ниво.
Както всеки човек, който спира употребата на алкохол, медикаменти или наркотици, Николай Петров ще премине през абстинентен период. Силата на този абстинентен период, или физическите неудобства, те обикновено са свързани с това колко дълго, без да се спре, е употребявано даденото вещество.
Николай пие запойно. Той пие седмица, две или десетина дни и след това спира за малко. За няколко дни. Това е доста по-различно от това да се пие или употребява месеци или години, където абстинентният период е доста по-силен и в много от тези случаи трябва да се постъпи в болница, за да се направят вливания.
След абстинентния период от спирането на алкохола идва регулирането на съня. Това нещо отнема малко по-дълго време. Някъде около месец след това.
Основната трудност, която Николай Петров ще има по време на лечението, е свързана с това да приеме сексуалността си. Той е бисексуален и това е нещо, което е потискано и крито много дълго време.
Трябва да се отпусне напълно и да започне да говори с чужди хора, със специалисти и с хората в неговата група, с които се лекува рамо до рамо. Да започне да говори открито за това.
Очаквам да му стане трудно някъде около първия месец. След първия месец нещата малко се променят. Екипът започва да очаква малко повече от човека, който се лекува там. Той ще види, че за да остане чист, трябва да бръкне малко по-надълбоко в себе си, трябва да промени малко повече.
Гледайте цялото предаване на btvplus.bg
