Не/зависимите: първа среща след началото на лечението на Николай Антонов – Таланта с майка му

Ще разберем и как се адаптира бургазлията с леснозапалим нрав, Мартин Раданчев, в центъра след завръщането си

Не/зависимите: първа среща след началото на лечението на Николай Антонов – Таланта с майка му

Реклама

В поредицата "Не/зависимите" – първата среща след началото на лечението за шампиона в спринта Николай Антонов – Таланта с майка му. Ще разберем и как се адаптира бургазлията с леснозапалим нрав, Мартин Раданчев, в центъра след завръщането си.

Иван Найденов:
Далеч съм от мисълта, че Ники Антонов днес има еднозначен отговор на въпроса защо употребява. В началото е по-важно човек да се научи да формулира правилните въпроси, а не толкова да търси отговорите веднага. Те сами го намират, те сами идват. Към момента при Ники Антонов сме постигнали едно добро ниво на съзнание, че причината е свързана с неумението му да се справя на трезво със своите чувства и емоции.

Манда Антонова, майка на Николай:
Колебание не съм усетила, но казва: „Как..“, пита ме как ще издържа толкова време, задава ми тоя въпрос. Не знам това дали е колебание. Изпитвам едно облекчение от факта, че все пак той се реши да се лекува, защото досега винаги трябваше да го притискам да влезе в болница. Иска да се промени и трябва да се промени.

Ники Антонов:
Научих доста неща. Пишат се много примери. В употребата с наркотиците, за злоупотребата с алкохола – какви са последствията, какви са преживяванията, какво изпитваме. Ярост, злоба, насилие. Много са нещата, те са около 50-60 такива чувства, които ги учим тук. Аз много неща съм ги знаел, обаче не съм ги прозирал в дълбочина.

Иван Найденов:
Ники Антонов, подобно на това, което е правил в живота си, той препуска през нещата, спринтира, той се състезава, той е бегач. Моментите, в които той успява съзнателно да се обуздае, да влезе в дълбочина на нещата, а не да препуска по повърхността, са най-ценните за него. Добива истински опит на трезво и знания за проблема.

Ники Антонов:
Имам страшно много проблеми, с които съм се борил. Имам и опит за самоубийство. Оф... Пак да се връщам назад и да ви обяснявам. Сложно е, много е сложно. Аз днес четох историята на живота си, 30 страници, която написах за 20-тина дена.

Иван Найденов:
Най-трудните моменти за Ники са свързани с неговото бързане. Той бърза във всичко. Ники положи много усилия в това да улегне, да включи една предавка назад и да влезе в дълбочина на нещата, да изследва своите чувства и емоции на едно по-дълбоко ниво.

Ники Антонов:
Тая история на живота мога да я напиша и за два дена примерно. Обаче тук номерът е да се пишат по две страници само, за да ги преживяваш тези неща. И после да ги прочетеш пред 10 души. И като почнеш да я четеш, по друг начин изпитваш чувствата и нещата, които си преживял през всичките тези години.

Отношенията с майка ми са много странни. И тя ми липсва, ама не чак така, както дъщеря ми. Не знам защо. Може би, защото аз от доста дълги години живея с майка ми и отношенията ми между мен и нея са различни. Имаше един момент, когато трябваше да ми се обади и аз чаках цяла вечер. Тя не звънна и аз не можах да спя цяла вечер тогава. Какви ли не неща ми минаха през главата, а се оказа, че просто телефонът й се е развалил.

Иван Найденов:
Ники съумя да бъде много честен за един от най-тежките моменти в своя живот и да види своята част от нещата, своята вина, своите действия, които са довели до определен крах в една или друга сфера от живота му. Едно от най-ценните неща, които постигаме тук, е човек да стане честен със себе си. Смело да застане пред огледалото и да признае своята част от нещата, да спре да обвинява другите.

При Марто Раданчев процесът беше забавен изключително от отстраняването му от програмата. Това неминуемо доведе до голямо разклащане при него, като паралелно с това си има и своя положителен момент. Това е един вид крайъгълен камък. Ок, аз съм тук, лекувам се, имам своя шанс, направих грешка, тя е повод да седна и да помисля кой път да избера. Силно се надявам, че той днес е взел правилното решение. Откакто се върна при нас, работим по различен начин. Той полага много усилия и в поведението си е различен.

И на тримата наши участници им предстои оттук-нататък страшно много работа. Навлизат в период, когато някой друг ще гледа на тях като на по-опитни, по-зрели, като на батковци. Като на тези, които могат да им покажат как се случват нещата.