Не/зависимите: Защо Мартин Раданчев си тръгна от центъра за лечение?

И още: Първи 30 дни без алкохол за Николай Петров в опити да приеме себе си и своята сексуална ориентация

Не/зависимите: Защо Мартин Раданчев си тръгна от центъра за лечение?

Реклама

В поредицата "Не/зависимите": защо Мартин Раданчев си тръгна от центъра за лечение, ще се върне ли, за да продължи терапията? И още: Първи 30 дни без алкохол за Николай Петров в опити да приеме себе си и своята сексуална ориентация. Вижте коментарите на психолозите.

Причината, която той изтъкна, е, че изпитва трудности от участието си в групи, не може да формулира примери, не може да формулира как се чувства и това му е много трудно.

Това, което искаше, е да употребява медикаменти, тъй като той е закачен и към медикаменти. И тъй като не му бяха предоставени такива, до голяма степен това го фрустрира.

Мартин не е по собствено желание тук. Мартин е под натиск на близките и се лекува, малко или много, защото няма кой знае какъв друг избор.

Иска да си тръгне, защото той няма осъзнаването или честността да каже, че в момента му се употребява. И винаги си намират такива поводи, които са доста нелепи на фона на историята им, за да си тръгнат.

Той изтъква това, че не може да участва в групи. Имало е други случаи, в които хората си тръгват, за да се погрижат за родителите си. Или че трябва да се погрижат за кредити, трябва да започнат работа.

Нещо, което в годините назад не са правили и не е било възможно точно заради употребата. Много често при първата трудност, с която се сблъскат, започва да се появява това желание за излизане. И за връщане към употребата, което невинаги е осъзнато.

Мисля, че тук говорим за Мартин-хлапето и Мартин-мъжа. Той е някъде по-скоро при Мартин-детето, което иска всичко да става веднага и да става по-лесничко. Отговорността и постоянството са качества, които той тепърва ще изгражда.

Мисля, че Мартин не можеше да преглътне факта, че това не е лесно. Че възстановяването не е лесно. Проблемът, който има Мартин, е много сериозен, съответно и подходът е много сериозен. Ние го правим много по-възможен, много по-постижим. Така, грубо казано, сдъвкваме нещата, за да могат те да бъдат в началния период преглътнати.

Ние улесняваме процеса максимално, но има една част, която всеки трябва да направи, за да се случат. Не може да се направи всичко от някой друг.

Смятам, че той ще се върне.

***

Ники Петров при самото си постъпване създаде впечатление, че ще има трудности и то немалки. За мен е прекрасен фактът, че той успя да се адаптира малко по-бързо, отколкото очаквахме.

Той доста добре е свикнал да се адаптира... в кавички. Човек, който може да се нагоди към дадена ситуация. И това е част от зоната му на комфорт. Много е важно за него да се харесва.

Всъщност основният въпрос при Ники Петров е приемането. Той има желание да бъде приет. Предвид неговата сексуалност това е нещо, което е изключително важно за него. Той си е изградил механизми, по които да се справя с това.

Имал е възможност да влезе в ролята на жертва, в ролята на това, че не е приет и да избяга. Никога повече да не коментира нищо с тези хора и да влезе в употреба и така да потуши тоя афект. В момента всичко това е заменено с друг тип поведение.

Със сигурност при Ники Петров е доста комплицирана ситуацията, както и при всички, разбира се. Не можем да кажем, че неговата хомосексуалност или някаква конкретна причина е предиктор за употреба.

Той е бил с жени, имал е връзки и се е чувствал много добре с тях, но под много добре се има предвид, че той задоволява една голяма част от себе си. Той сбъдва мечтата си за семейство, тъй като при него хомосексуалността е свързана с липсата на семейство, липсата на връзка, липсата на деца.

Нещо като стереотип, който е много дълбоко заложен в българската народна психология. И в същото време влечението му е към мъже, чисто сексуално. Това страшно много го обърква и го вкарва в едни дълбоки вътрешни конфликти. Хомосексуалността не е причина за зависимост, но вътрешните конфликти и търсенето на начин да анестезираме болката и тази непрекъсната борба вътре в нас, е.

Следващите важни стъпки за Ники Петров са това да може да говори свободно, без да се притеснява от това дали е приет или не е приет.

При него очаквам една такава предстояща трудност, свързана с навлизането в рутината. Когато вече я няма първоначалната еуфория от: „Ето, аз съм на ново място, с нови хора, всичко е по-различно, по-интересно, засега още е куул, нещо ново“. Ще го има моментът, когато той ще трябва да прояви постоянство.

Ще трябва да спре да се крие зад някакви болежки, зад това, че е ново момче и всички, малко или много, го пазят, поемат задължения вместо него.

Гледайте цялото предаване на btvplus.bg