.

Невероятната история на Дебора Симс, която пребори зловещата диагноза левкeмия

Журналистът от BBC се подлага на експериментално лечение във Великобритания, което дава изключително обнадеждаващи резултати в борбата с болестта

Казвам се Дебора, на 44 години. Майка съм на три деца и живея в Мелбърн, Австралия. Боря се с хронична лимфоцитна левкемия вече 6 години. През 2011-а, седмица преди Коледа, ми поставиха тази диагноза. Лекарите дадоха много малка надежда, че ще живея. Казах ми – шансът да преживееш пет години е минимален. А дъщеря ми тогава бе само на две. Двете момчета – на 5 и 7. Беше много труден момент от нашия живот.

Един ден Дебора научава за ново, експериментално лечение във Великобритания, което дава изключително обнадеждаващи резултати в борбата срещу левкемия. Щастлива от откритието, тя заминава за Англия.

Включиха ме в проучването за 34 месеца. И сега, 29 месеца по-късно, нямам никаква активност на заболяването. Бях терминално болна, без надежда да преживея дори няколко месеца. А ето ме тук при вас. Много съм щастлива и имам нужда да споделям това и с други хора. Науката прави страхотни открития!

Левкемията е рак, който започва в кръвотворните клетки на костния мозък. Когато една от тези клетки се промени и стане левкемична, тя не съзрява нормално – дели се по-бързо от останалите и създава свои себеподобни, които не умират, а се натрупват в костния мозък, кръвта и лимфоидните органи.

Шията ми беше подута и по-голяма от главата. Поради слаб имунитет прихващах всякакви инфекции от децата, бях уморена. Повечето хора в моето положение умират най-често от пневмония. През 2011-а ми казаха, че човек с моите показатели едва ли ще преживе пет години. По прогнозни данни трябваше да съм починала преди 18 месеца, но благодарение на това ново лекарство...

Аз съм една от стоте пациентки в света, включени в тази терапия. През 2013-а опитах да се лекувам с химиотерапия. Назначиха ми три курса, но след началото се почувствах зле. Лекарите очакваха след химиотерапията 2 до 5 години свободен от пристъпи период. Аз обаче още на шестия месец получих нов тласък на болестта.

Ако си представим раковата клетка като врата, заключена с катинар, старите химиотерапии са нещо като боен чук, който трясва ключалката, но причинява и големи странични поражения наоколо. Дизайнът на новите терапии е такъв, сякаш имаме точния ключ за точната ключалка и го използваме без риск от груби щети. През последните 10 години учените търсят начини да рушат раковите клетки отвътре с т. нар. прицелна терапия. В случая с хроничната лимфоцитна левкемия, новото лекарство нарушава механизма на естествена смърт, наречен апоптоза. Когато една клетка е повредена или остаряла, този механизъм се включва и я елиминира като ненужна. При мутиралите клетки обаче механизмът не работи, затова те се натрупват и тялото се разболява.