Оперната прима Стефка Евстатиева обучава деца в Ню Йорк
На 7 май певицата отпразнува 70-годишния си юбилей
09 Май 2017
Реклама
Ако можех да избирам, щях да живея в Италия, хем е по-близо до България, но така се подредиха нещата. В началото на политическите промени всичките ми ангажименти бяха в Северна Америка.
Спомням си как бях със Софийска опера на турне в Холандия. Оттам взех самолета за Ню Йорк, където моите бъдещи импресарии ме посрещнаха с една голяма кутия червени рози. Това е малко по-стара мода и сега рядко се прави. Подписах договор за „Дон Карлос” в Метрополитън опера (годината е 1984 – бел.ред.).
Не съм си чела досието, но в началото, още живеех в Русе, ме извикаха в полицията. Искаха да разпитвам един български оркестрант във Франкфурт. Как ли не ми извиваха ръцете, но аз отказах. Шефът на полицията беше мой почитател и предполагам, че ме е защитил.
Краят на кариерата ми беше много драстичен. Счупих си крака и отказах всички роли. След това трябваше да пея в „Селска чест”, но още бях с бастунчето. А на сцената има големи, стръмни стълби. Попитах не може ли да не се качвам по стълбите, но от Мет не се съгласиха. След това трябваше да пея „Мадам Бътерфлай”. Не е много удобно да си над 50 години и да играеш 15-годишно момиче. Освен това заради крака не можех да коленича, аз и сега не мога да коленича. Отказах се и от Мет много се разсърдиха. С моите импресарии се оправихме след години, но в Мет и до днес няма моя снимка.
