Арго е на 5 години. Той е равноправен член в семейството на Вяра, Константин и малкия Александър.

Вяра Недялкова:
Когато решихме да си имаме бебе, не сме се и замислили да го оставяме някъде на различно място и решихме да си е при нас. А иначе с него много се разбират. Когато беше много мъничък и плачеше, отиваше първи при него да види какво му е, а сега вече Алекс го мачка с ръце, бърка му в устата, дърпа му ушите, а Арго не мърда – седи си и си чака.

Тричленното семейство живее щастливо в компанията на четириногия си приятел. Вяра и Константин възприемат Арго като свое второ дете. Не такава обаче е съдбата на много представители на породата питбул, които по различни причини са се озовали в общинския приют на „Екоравновесие“ в София.

Мелиса Грозданова, доброволец:
Някои от тези кучета са прибрани от улицата, други са отнети от недобросъвестни стопани. Тези кучета, когато са били на улицата, са се размножавали – не са били кастрирани и това също подпомага популацията на кучета, които отново, както знаете, идват в приюта.

Мелиса е рекламист по образование и доброволец в приюта в свободното си време. В последните две години тя е опознала около 40 питбула и питоподобни.

Последиците от тормоза… Вследствие на тормоза, който са преживели, животните губят доверието си у хората. Ролята на доброволците е да социализират животните и да ги направят годни за осиновяване.

Мелиса:
За две години съм опознала около 40 представители на породата питбул и питоподобни. Интересувам се за тяхната история, когато са идвали, но информацията е оскъдна. Повечето са били намерени на улицата изоставени, в ромски квартали, гледани по лош начин, тормозени, бити.

За жалост, с някои това отнема месеци. Даже с едно от кучетата ми трябваше една година, за да ми се довери – да позволи да го погаля и да го извеждам на разходки.

Това, което виждате в приюта, са последиците от един доста сериозен проблем, за който рядко се говори – безконтролното развъждане на кучета, и то не само на питбул, защото в приюта има всякакви породи.

Това е един омагьосан кръг – аз намирам дом на питбулите, но веднага на тяхно място идват други, даже повече от бройката, на която съм намерила дом.

Причините за изоставяне на животно са различни: че заминават в чужбина, имам малко дете, не мога да го гледам, не мога да го разхождам, не мога да се справя с характера му, хапе ме. За всичките тези причини са виновни само и единствено стопаните, тъй като не са помислили навреме за това нещо. Кучето за мен е като едно дете и когато го взимаш, ти трябва да поемеш ангажимент за него – за неговия бъдещ живот.

Нина Огнянова е на 29 години, по професия графичен дизайнер и учредител на единственото за момента в България сдружение в помощ на питбули и подобни на питбули породи. Те прибират, лекуват и търсят дом на животните.

Нина:
Аз целенасочено избирам да прибирам по-агресивни животни, с по-тежки животи, с повече травми, защото те представляват по-голяма заплаха за обществото, а в България все още не са много местата, които предлагат помощ за такива животни.

Няма как да осигурим стопани за абсолютно всяко животно, докато не се опитаме да намалим поне малко притока. Питбулите не се изхвърлят повече от останалите, нито са по-опасни от останалите животни. Има повече изоставени питбули, защото все повече хора решават да ги отглеждат, да ги развъждат и т.н.

Набляга се на това, че трябва да се осиновяват животни, но в сянка остава това, че по-важно е да не се развъждат.

Нина:
Развъждането на килограм без никакви генетични познания води до това да се лансира породата питбули и се насажда това, че те хапят хората.

Всички знаем за кучето, което уби дете в село Мокрище преди няколко месеца, което понастоящем е вкъщи и най-вероятно там ще си остане. Реалната история е, че това куче не е питбул. Това е едно кученце, което понятие няма колко породи са намесени в него, но то беше лансирано за питбул.

Нина си спомня, че когато е взела Зевс при себе си, той идва недохранено, бито и сляпо с едното око.

Питбул нахапа до смърт 3-годишно дете в пазарджишко село

Задържани са двама души – лелята на починалото момче, която била собственичка на кучето, и бащата на детето

Нина:
Настоях да взема Зевс с идеята, че искам да съм сигурна, че това куче наистина е безопасно и ако се отглежда от някого, да знам, че няма да има втори такъв инцидент. В началото и аз не подложих на съмнение това, че наистина кучето е убило детето. Впоследствие и аз много се разколебах от тази версия. Свързах се със съответните институции. Беше ми прехвърлено като веществено доказателство. Делото вече мина. Съответно кучето е оневинено, въпреки че то никога не е било виновно, защото няма как животно да носи вина. И сега си живеем съвсем спокойно вкъщи – няма никаква агресия. Един перфектен компаньон, който прави всичко възможно да угоди на стопанина си и поне аз не виждам каква би била причината такова животно да посегне на човек.

Тогава се отприщва вълна от хора, които изоставят кучетата си в приюта.

Нина:
Може би месец след това на мен ми се налагаше да обяснявам, че няма как кучето им в един момент да превърти и да стане различно от това, което е било вчера. Такива инциденти се дължат на множество други фактори, не на една порода или един тип стопани или кучета. Не може поведението на едно куче, което дори не принадлежи реално към дадена порода, да определя отношението към цяла една порода. Ако реагира на хора – вината е на стопанина.

Зоопсихолог:
Питбулите са добронамерени. Любвеобвилни животни, обичат да играят, да се галят. Ако един питбул напада хора, това означава, че стопанинът е направил сериозни грешки във възпитанието на кучето.

Питбул може да бъде превъзпитан и има такива случаи, в които кучето след едногодишна борба е напълно социализирано, спокойно, уверено животно. Имам клиент, който осинови такъв питбул, който е бил ползван за битки. В момента кучето живее с дете, разхожда се между парковете и други деца. Дава да бъде гален. Много работа е това, но се получава и това не е единичен случай.

Гледайте цялото предаване на btvplus.bg

Гледайте
цели епизоди на