Проф. Фред Доналдсън: Всяко животно, ако не знаем как да общуваме с него, може да бъде смъртоносно, дори и домашното

Професорът изучава поведението на децата и животните по време на игра и как влияе това на развитието им

Проф. Фред Доналдсън: Всяко животно, ако не знаем как да общуваме с него, може да бъде смъртоносно, дори и домашното

Реклама

Проф. Фред Доналдсън напуска високоплатената си работа като университетски преподавател по география в Калифорния и Вашингтон и се отдава на писане и каране на сърф. Година по-късно по съвет на приятели намира работа като учител. По време на работата с деца проф. Доналдсън ги наблюдава и казва, че играта издава много за поведението и е важна за развитието. Известно време прекарва сред природата, където е заобиколен от диви животни и там отново забелязва, че играта е особено важна. Така изучаването на животните и децата се превръщат в нов кариерен път за него. Всичко видяно описва в книга, която е номинирана за наградата "Пулицър".

Ето какво сподели професорът в студиото:

Започнах работа в училище, защото трябваше да си плащам наема (смее се). Наеха ме като помощник-учител, защото нямах опит. Това продължи само седмица, защото не се справях добре. Директорът ми каза: Харесваме те, но кажи какво всъщност можеш да правиш? Тогава изведнъж отговорих: Ще бъда специален учител по игра.

Първият ден седнах на пода и децата започнаха да се катерят по мен. Тогава ми хрумна, че аз съм плюшена играчка. Разбрах, че всъщност децата ме учат, а не аз тях. Същото е и с животните.

Не бях виждал вълк, когато един приятел ме заведе в резерват. Поисках да играя с тях и биологът ме пусна на моя отговорност. Влязох при седем вълци и седнах, което беше сигнал за тях, че съм готов да играя. Скочиха върху мен като деца. Получих рана и доминантен вълк обхвана главата ми с челюстите си. Свали ме на земята и когато се успокоих, ме отпусна. Не се страхувах.

Веднъж в Африка два носорога се нахвърлиха върху мен. Когато застанах в поза за игра, те спряха пред мен. Усетих, че между нас цари мир.

Всяко животно, ако не знаем как да общуваме с него, може да бъде смъртоносно, дори и домашното.

Трябва да оставим децата и животните да ни докоснат първи. След това те ще ни покажат къде и как да ги докоснем.

Контактът с очи също е много важен. Както и стойката на главата. Когато се срещна с агресивно дете, си наклонявам главата. Така изглеждаш по-мек и се омекотява агресията. Мекотата не е слабост.