.

Психотерапевтът д-р Рюдигер Далке: Любовта е единственият разумен отговор на въпроса за човешкото съществуване

"Проблемите, които не са се решили, започват да се утаяват в тялото ни", каза още световноизвестният автор на бестселъри

Д-р Далке, имате публикувани повече от 60 книги, посветени на връзката ум-душа-тяло. Мислите ли, че цялата физическа реалност е конструирана върху една духовна основа, че връзката душа-тяло е неразривна и най-важна? Как възприемате психосоматичната медицина?

Мисля, че всяка медицина трябва да е психосоматична. От 40 години съм в медицината и вече съм напълно убеден, че за комплексното лечение на всяко болестно състояние мястото на целенасоченото психично въздействие е много важно. Ако свържеш психика и тяло, ще имаш успех в разкодирането на болестта. Болестта е толкова дълбоко вкоренена в човешкото битие. Да вземем например сърдечните атаки, разстройствата на хранителното поведение, рака – това са големи, социално значими проблеми. Но трябва да признаем, че болестта е състояние на човек, което сочи, че неговото съзнание вече не е в ред и не е в хармония. Тази загуба на вътрешно равновесие се проявява в тялото като симптом. Симптомът сигнализира, че ние като духовни създания имаме проблем. И нашите симптоми имат да ни казват много повече и по-важни неща от хората, с които общуваме.

Това важи за всяка болест. Трябва да го признаем и да се вслушваме в телата си. Иначе ще ни струва все по-скъпо и по-скъпо. Не е далновидно да търсим решение на проблема само на ниво тяло. Да кажем, че човек се храни лошо, не спортува, не се движи, ленив е. Кой му казва какво да прави? Кой диктува тези избори? Ами мисълта, душата, невидимата реалност – те правят това. Как се движим, как тренираме тялото, как правим йога или медитация, как се храним, разхождаме... Тези посоки се задават от душата. Светът на душата е неосезаем и нематериален, но дава резултати именно във видимия и материален свят. Тялото не може самичко да вземе решение да се разболее, защото тялото е материя, а тя не разполага със способност да взема решения. Решенията са нещо интимно и те се създават в душата.

В този век на модерен комфорт и в това почти лишено от ориентири общество какво е мястото на морала и ценностите? Душата е ценна, но актуално ли е днес да се грижим за нея?

За модерното общество има само една ценност – първо, пари, второ, пари и трето, пари. Спиралата на нуждите е много странна. През първата половина от живота си човек се побърква да работи и печели пари, които във втората половина от живота си започва да пръска по доктори. Защото от стрес, тревожност, безсъние, амбиции, лошо хранене и незачитане на себе си и душата, във втората половина от живота човек вече има натрупани толкова хронични заболявания, че няма как да ги излекува всичките. Може вече само да ги потиска и държи в ремисия.

Запомнете. Всяко важно нещо, което е било пренебрегвано и необгрижено в първата половина от живота ни, после във втората идва под формата на проблем. Което е някак... доста скъп и глупав начин да конструираш дните си. И точно защото е много скъп, мисля, че ще го променим. Защото парите са единственият език, от който модерното общество разбира.

Близо 70% от хората след 65-та си година ще имат нужда от дългосрочна грижа за себе си. Какво да направим, за да се подготвим по-добре за този период? И какво е това да остаряваш достойно?

Аз съм на 66 години и от тази позиция мисля така: по-добре е да си честен и да загубиш определена сума пари, отколкото да си нечестен. Приятелство, щастие, любов, уважение, морал... са неща, които трябва да са над парите. Това са достойните неща. И грижата за душата - собствената и тази на другите. Ако приятелството свърши с парите, то не е било истинско приятелство. Същото е и с любовта, хората често се карат за пари, дори се развеждат. Но ако е истинска любов, те няма нужда да се карат за това.

Споделям и от личен опит с първата ми съпруга. Ние с нея все още се обичаме. Да, нямаме сексуално ниво на общуване, но пишем книги заедно, говорим си, аз ги посещавам често, нея и детето, и винаги прекарваме чудесно заедно. Въпросът за парите никога не е стоял между нас. Споделяме една и съща философия, едни и същи ценности. Имаме дъщеря и никога не сме се карали за пари.