Носителят на 23 световни рекорда и герой на „Преди обед“ – световноизвестният екстремен артист Фреди Нок, постави нов, 24-ти рекорд, прекарвайки 25 часа на колелото на смъртта. Така той подобри собственото си постижение отпреди 12 години, когато върви в колелото на смъртта в продължение на 24 часа заедно със свой колега.

Фреди Нок е известен с екстремните си рекорди за ходене по въже. През 2015-та преминава необезопасен над еднокилометрова пропаст между два алпийски върха. Държи рекорда за най-стръмно изкачване по въже. Признат е и за най-бързия в света на въжето.

Седмо поколение цирков артист, Фреди се захваща с поставянето на рекорди след края на цирковата си кариера. През 2006-та заедно с колегата си Джо Кели издържат рекордно дълго в колелото на смъртта – 24 часа. Защо Фреди реши да подобри това постижение и как се чувства 25 часа по-късно, ще разберем от разговора му с Деси Стоянова.

Как се чувстваш след рекорда?
Много ме болеше. Движението в колелото на смъртта е много различно в сравнение с ходенето по въжето, а аз от много време не се бях качвал на колелото. Имам една много силна болка в горната част на крака и в глезените. Беше ужасно. Кога слезеш от колелото, направо падаш.

Как издържа цели 25 часа въпреки болката?
Важно е какво те води отвътре. За мен това ходене беше много важно. За мен и за сина ми Лео. Направих го заради него.

Кои бяха най-трудните моменти?
Аз съм поставял такъв рекорд през 2006-та заедно с Джо Кели и си спомням, че тогава на 13-тия час имах много силни болки. Този път трудното дойде още на 11-тия час. Казах си: „А, да, това е онази болка, искам да спра.“ Но си спомних какво ми каза тогава Джо: „Фреди, трябва да издържиш 5 минути и ще отмине“. И продължих. Вторият път, когато пак много ме болеше, беше между 16-ти и 18-тия час. Най-тежко беше последния път – четири часа преди поставянето на рекорда, беше невероятна болка. Но се замислих защо го правя. Заради Лео. Трябваше да го завърша заради него.

Какво се опитваш да му кажеш с този рекорд?
Всъщност направих го за всички деца, чиито родители са разделени, какъвто е нашият случай, и които нямат възможност да се виждат с бащите си, когато пожелаят. Законът в Швейцария е такъв. Искам да изпратя послание до всички, от които зависи законът да бъде променен така, че децата да не страдат. Това е много важно. Законът трябва да дава право на детето да избира къде да бъде. В момента аз например имам право да съм със сина ми само в понеделник и вторник. Ако той поиска да е с мен в друг момент, но се случи точно тогава майка му да има лош ден, тя може да каже „Не, не можеш да го вземеш“ и толкоз. И аз не мога нищо да направя. Законът е такъв, но всичко това не е добре за самото дете.

За какво мислеше през 25-те часа, в които не си спирал?
За много неща си мислех, през главата ти минава какво ли не. Спомняш си хубавите моменти от живота… България, и за тебе се сетих, раждането на Лео, колко хубав момент беше, майка ми… В трудните моменти е особено важно да си мислиш за хубави неща, не за лоши. За мен беше много важно да отправя посланието. Че го правя за мен и за моя син. И че никой не може да застане между нас.

Гледайте цялото предаване на btvplus.bg

Гледайте
цели епизоди на