Въпреки тежката си съдба, Радостин Георгиев става доброволец и помага на нуждаещите се

Радо расте в бедно, но любящо семейство. Рано обаче му се налага да се сблъска с трудните страни на живота

Радостин Георгиев расте в бедно, но любящо семейство. Рано обаче му се налага да се сблъска с трудните страни на живота.

"Баща ми беше болен от рак години наред. Майка ми работеше на няколко места, за да може да смогне  да ни гледа, като на моменти, когато не са стигали доходите, се е налагало и по кофата дори да рови, за да ми търси храна, дреха или проста да събере пари, за да купи лекарства на баща ми или храна за мен", споделя той.

На 13 години момчето се хваща на работа. През деня учи, а вечер ходи по складове, за да може семейството да преживява по-леко.

Едва 15-годишен Радо губи майка си. Споменът как обикаля с нея столичните болници, за да ѝ се помогне, до ден днешен му е особено болезнен.

Няколко месеца по-късно баща му също си отива от този свят. В тежкия момент паметта за родителите му дава сили на младежа да продължи напред.

Те го научили да е милостив и да не подминава страданието. През март тази година 28-годишният управител на заведение създава малка организация в помощ на хора в нужда. Така се запознава с Надя и трите ѝ деца. Жената остава временно без доходи, след като и двата ресторанта, в които е помощник готвач затварят поради кризата.