Тема с продължение... как по света решават проблема с боклука в градовете? Вижте примери от различни краища по света.

1 милиард и 300 милиона тона боклук. Толкова изхвърля населението на планетата на година. Oчакванията са това число да набъбне до над 2 милиарда тона през 2025 година. Всички големи градове по света водят надпревара как по-ефективно да се справят с огромните количества отпадъци. Тенденцията в модерните мегаполиси е все по-малко боклук да достига до сметището. Преди няколко години администрацията на Сан Франциско се включва в кампания за нулеви отпадъци, като си поставя за цел до 2020 година да рециклира 100% от изхвърления боклук. Успяват и днес резултатът е 80%.

По улиците на Ню Йорк вече има високотехнологични кошчета за боклук, захранвани от соларни панели. Освен че излъчват безжичен интернет сигнал, те автоматично смачкват боклука надолу и така пестят място. Умните кофи сигнализират, когато се препълнят или дори когато станат прекалено миризливи. Статусът им може да бъде проверяван по всяко време от местните органи, отговарящи за сметопочистването, и да бъдат изпразвани само когато има нужда.

Широко застъпена в скандинавските страни е умната система за събиране на отпадъци, която разчита на сензори. Те съобщават в реално време, когато контейнерът за боклук е напът да бъде препълнен.

В един от новите жилищни квартали в Стокхолм се поставя началото на друга успешна практика за оптимално рециклиране – подземните пневматични контейнери. Торбичката с боклук се засмуква чрез вакуум, пътува през подземни тръби и достига до едно централно депо извън жилищния комплекс, където отпадъците се сортират и след това извозват. Пневматични системи има и в други градове като Копенхаген, Барселона, Лондон, Париж, Ню Йорк.

В Хага всеки може да си осинови кошче. Местната администрация не разчита само на „умната“ система със сензори, но и на съвестните си жители. В задълженията на всеки, който получи разрешение да стопанисва кошче за боклук, е да почиства самия контейнер и около него, както и да подаде сигнал, ако е счупен или повреден.

В Германия пък поощряват рециклирането като почти във всеки супермаркет има машини, в които срещу една пластмасова или стъклена бутилка получаваш ваучер на стойност 25 евроцента.

Малкото японско градче Камикатцу впечатлява заради стриктното разделно събиране. Жителите му старателно разделят отпадъците си не в три, а в цели 38 различни категории.

В Англия разделното изхвърляне на боклука започва още от прага на всяка къща. Асен Тодоров живее от 18 години в английската столица и за него да събираш разделно е най-ественото нещо.

Асен Тодоров, строител:
Всяка една къща си има контейнери, гюмчета, както им викат в България. И всеки хвърля разделно. В жилищните блокове са на друг принцип. Там имат service charge, всеки един плаща и те си имат организиран мениджмънт, който се грижи за сметоизхвърлянето, сметопочистването, тераси , общи помещения и т.н.

За да изхвърлиш на боклука в Лондон стара мебел или уред, задължително трябва да имаш разрешително. Глобата в нашата община – Кройдън, е 80 паунда, ако ви хванат да си изхвърлите фас на улицата. На всяко едно кошче има отстрани пепелници. Всичко е организирано, няма бюрокращина и няма начин как да избягате от глобите.

Иновативните методи за справяне с отпадъците не се срещат само в богатите чуждестранни градове. Жителите на Нова Загора разчитат на 18-те подземни контейнера, разпръснати из града. Според Стефан Стефанов, откакто ги има, той е станал значително по-чист и приветлив.

Стефан Стефанов:
Сложиха ги някъде преди пет години. Ползват се редовно, поддържат града ни абсолютно чист, няма от вятъра да се разнасят отпадъци, не се виждат, не мирише... Сметоизвозването е редовно.

Гледайте цялото предаване на btvplus.bg

Гледайте
цели епизоди на