.

Защо гените и емоциите са пряко свързани?

Неделя Щонова разговаря с проф. д-р Брус Липтън

Клетъчният биолог проф. д-р Брус Липтън споделя:

Не вярвам в спиритуализма и всякакви други религиозно-философски течения. Затова станах учен. Особено интересен и преломен за мен бе моментът, когато разбрах как клетката се променя. Това преобърна много от разбиранията ми за живота. Всеки човек е уникален и всяка една от клетките ни се държи като миниатюрно човешко същество. Всяка наша клетка има собствена идентичност.

В един момент започнах да се чудя откъде идва тази наша уникалност. След куп изследвания отговорът дойде – тя идва от рецепторите. Нашите клетки имат рецептори за идентичност – наричат се човешки левкоцитни антигени. Най-семпло казано, това са антенки, разположени по повърхността на клетъчната мембрана. Сигналът за идентичност, който те приемат и разчитат обаче, идва от околната среда! Това означава, че ние сме нещо като телевизори и нашата идентичност е именно онова излъчване, което е уловено от нашите антени. Получаваме информация чрез петте сетива и клетките получават сигнали от околната среда чрез рецептори. Тоест ДНК-то ни се контролира от сигнали, идващи извън клетката, включително енергийните послания на собствените ни мисли – положителни или отрицателни.

Образно казано, рецепторите в клетката са антените, а тялото е телевизорът. И "моето шоу", това което се прожектира в екрана на моята глава и в моето тяло, е различно от "Вашето" шоу. Именно заради енергията, която моите уникални антени улавят.

Медицината днес не обръща внимание на невидимата реалност, а тя контролира страшно много неща. И резултатът е парадоксален. От една страна, науката, и в частност медицината, бележи невиждан прогрес. От друга страна, хората стават все по-болни, снижава се възрастовата граница на диабета, инфаркта, раковите заболявания.

В JAMA, официалното списанието на американската медицинска асоциация, имаше публикация, че третата водеща причина за смърт в света е... медицината.

Медицината ни разболява. Отиваш при лекар да ти предпише лечение за проблем "А". Влизаш в болница или получаваш лечение, след което умираш от проблем "Б", който изобщо не е твоят първоначален, оригинален проблем.

Тогава си казах: има нещо сбъркано. И това е, че медицината игнорира и отрича невидимата реалност, духът, чувствата... Пропуска огромната роля на съзнанието и енергийната сила на мисълта. Това не е част от конвенционалната медицина, а трябва да бъде...