През януари 2012 година животът на Христофор Караджов се преобръща. Той точно е получил постоянно преподавателско място в Калифорнийския щатски университет, когато ски инцидент го оставя парализиран от гърдите надолу.

Христофор Караджов: Беше си моя грешка. Аз се смятах за компетентен скиор. Бях в отбора на курорта, в ски патрула. Обаче на един завой изпуснах външния кант на голяма скорост, завъртях се наобратно и се треснах в едно ей толкова дебело дърво директно с гърба си, с висока скорост. Тоест от 60-70 км/ч до 0 спираш в ей такова разстояние. Гръбнакът ми беше разтрошен въпреки протектора, който носех. Седем счупени ребра. Колегите ми от ски патрула ме евакуираха, шейна надолу, линейка, с хеликоптер в болницата веднага спешна животоспасяваща операция.

Следват месеци рехабилитация, през които той трябва да се научи да прави всички ежедневни действия наново.

Как да се наведа и да взема нещо, как да сгъна една фланелка, как да си бутам инвалидната количка. Грозна дума – инвалидна количка, но нямаме друга. Страшно много умения, които да ги научиш, това е нещо като да овладееш един олимпийски спорт от нула до олимпийско ниво.

С подкрепата на вече бившата си съпруга и на приятелите, година след инцидента Фори вече е почти напълно самостоятелен. Връща се към преподаването в университета, а скоро след това дори се престрашава да застане зад волана.

Колата е с ръчно управление. Не е голяма философия да се кара, но понеже нямам никакъв контрол върху средната част на тялото си, мога само от тук да пазя равновесие и си беше малко страшно да се кача в колата и с всички завои, залитания и т.н. Докато не измислих система, с която да не падам при всеки завой, което е много опасно естествено и предпоставка за катастрофи. Това отне време, отне време да си измисля система как да си разглобявам количката и да я прехвърлям, да я натоварвам в колата. Но го направих.

Днес почти няма нещо, което упоритият мъж да не може да прави сам. Спортува редовно и дори кара колело. Като журналист активно изразява мнението си по всякакви въпроси в медиите и в социалните мрежи. Опитва се да помогне и на други хора с различни проблеми.

Активен съм в града тук, в Лонг Бийч съм част от една комисия, която съветва кмета по проблемите на хора в неравностойно положение. Събираме се, опитваме се да променим градската среда, защото има неща, които трябва да се изглаждат и да се оправят. Едно общество се познава по това как се отнася към точно най-уязвимите, най-слабите свои членове. Съединените щати далеч не са перфектна държава или перфектно общество в това отношение. Има достатъчно много проблеми, но да речем, че от България са на няколко светлинни години разстояние. Затова аз образовам и тук, и в България, и искам хората да знаят какво е нужно, за да могат хора като мен да участват пълноценно. Искам да вложа нещо от своя опит в опита на обществото, да помогна да се промени мисленето, да дам нещо от себе си. Малко амбициозно, но, както казах, обичам олимпийските спортове.

Надпреварата му за активен живот продължава. Наскоро Фори претърпява нови две операции за закрепване на долната част на гръбнака. Тъй като се изискват много средства, негови приятели го изненадват и стартират дарителска кампания, за да му помогнат.

Биляна Янкулова: Досега сме събрали 16 529 долара. Хората започнаха веднага да даряват парите, откликнаха страхотно на идеята и аз съм безкрайно благодарна на всички тези хора, познати и непознати, които откликнаха. Те даряват най-вече заради Фори. Заради името му, заради гражданската му позиция, заради историята покрай него, за тази вяра, която той вдъхва на всички хора около нас, че човек не трябва да се предава.

Христофор Караджов: Не мога дори да опиша колко съм трогнат от всичко това и най-вече колко сили ми дава да преодолея моментите, когато ми е тежко, когато съм уморен, когато се чувствам психически зле, защото си ги имам тези моменти. Но когато се сетя за всички тези хора, за приятелите и се връщам обратно към стегнатата форма. И това е невероятно.

Кампанията продължава, тъй като му предстои преместване в ново жилище. То трябва да е адаптирано за неговите нужди и ще изисква доста средства. Приятелите както винаги са до него. А Биляна винаги ще си спомня момента, в който с Фори от познати стават приятели.

По повод едно събиране трябваше да изберем по една песен като поздрав за приятната вечер. И той си пожела един блус, на който изиграхме един страхотен танц, колкото и да не вярвате, той е човекът-машина. Невероятен! Беше толкова вълнуващо и това остана много дълбок спомен в моето съзнание.

Гледайте цялото предаване на btvplus.bg

Гледайте
цели епизоди на